„Днес обезумялото човечество се е омотало в греха на сребролюбието, алчността, на земните придобивки, които до такава степен могат да въздействат на човешкото съзнание, така че човек да опропасти не само краткия си живот тук на земята, но и вечния“, каза отец Войден. Бог много пъти е предупреждавал, че не можем да служим едновременно на двама господари – на Бога и на Мамона т.е. на парите и богатството, припомни той.
„Да се запитаме какво е сребролюбието – едно болно, хедонистично самоугаждане на нашия див егоизъм, от който боледуваме в следствие на грехопадението. Наместо да го лекуваме със себеотрицание и любов към Бога и ближния, ние напротив – подхранваме този тумор в нас, той пуска разсейки в съседни дъщерни страсти и грехове и ни убива един път на този кратък свят и втори път във вечността“, каза отецът.
Той припомни притчата за богатия момък (Ев. Мат. 19:16-26), който отишъл при Исус и Го попитал какво трябвало да прави, за да отиде в небесата. Спасителят му казал да обича и почита майка си и баща си, да не убива, да не лъже и краде. Богатият момък отвърнал, че винаги бил спазвал заповедите. Исус казал на момъка, че трябвало да направи само още едно нещо. Той трябвало да продаде всички свои притежания и да даде парите на бедните хора. След това момъкът трябвало да Го последва. Богатият момък не искал да раздаде всички свои притежания и си тръгнал натъжен.
Бог не казва, че всички богати по презумпция ще загинат. Той казва, че богатият трудно ще влезе в царството Божие, припомни отецът.
„Или на първо място в живота ти са царството Божие и неговата правда и после всичко останало, или имаш другата конфигурация в живота си и слагаш първо всичко останало, а след това царството Божие“, посочи той.
Бог ни учи да не бъдем застинали в себе си егоцентрици и сребролюбци, защото виждаме какво произвежда светът, в който живеем по модела, който е обратен, който е отрицание на евангелския, допълни отецът.
Отец Войден припомни и думите на св. Иван Рилски, който в завета си към православните християни казва: „Братя, пазете се преди всичко от сребролюбивата змия, защото е начало на всичко пагубно“.
„Нека помним – този живот е кратък миг от вечността, но много важен миг, който предопределя нашата Вечност. Ние от тук започваме да живеем с Бога или без него, от тук започваме да предвкусваме Божията благодат, радостта райска или лишавайки се от нея, започваме да предвкусваме мъката адска“, каза отецът.
В своята проповед отец Войден осъди лицемерието и показността при правенето на дарения и припомни, че Бог учи, когато правиш добро, да не тръбиш, защото ако получиш наградата си тук, в другия свят няма на какво да се надяваш.
Нека всички ние, поучавайки се от примера на този младеж, да помним задължителните слова на тази притча, че невъзможното за човеците е възможно за Бога, а от нас остава да потърсим и да живеем живота си с Бога, за да може той със своята доброта от себе си да надгради това, което ние от себе си не можем да дадем, завърши отец Войден Божков.