В България лятната енергийна бедност не е достатъчно застъпена в публичните политики, но е нарастващ риск, пише в доклад на сдружение "За Земята"

В България темата за лятната енергийна бедност все още не е достатъчно застъпена в публичните политики и стратегическите документи, но представлява нарастващ риск, който изисква по-голямо внимание и своевременни мерки. Справянето с него е възможно чрез съгласувани политики, насочени както към намаляване на риска от прегряване, така и към осигуряване на достъп до охлаждане за най-уязвимите домакинства. Това е записано в доклада „Лятна енергийна бедност в България“, публикуван от екологично сдружение "За Земята". Предстои анализът да бъде изпратен до отговорните институции - Министерство на труда и социалната политика, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на енергетиката, Министерство на околната среда и водите.
България има определение за енергийна бедност от 2023 г., а от години действа и механизъм за подпомагане на най-уязвимите домакинства през отоплителния сезон. При аналогичните политики за лятото обаче се забелязва работа на парче - липсват мерки, които да таргетират едновременно последиците от високи температури чрез подобряване способността на домовете да предпазват от прегряване и да се гарантира, че домакинствата имат финансовата възможност да се справят, пише в доклада.
В него се посочва, че липсват данни, цели и политики за хората, които не могат да поддържат безопасна температура в домовете си през лятото. 
Сред посочените препоръки за справяне с проблема са обособяване на национален индикатор и система за наблюдение на лятната енергийна бедност, въвеждане на конкретни цели за намаляване на лятната енергийна бедност в националните стратегически документи, въвеждане на целева подкрепа за разходите за охлаждане на най-уязвимите домакинства, финансиране на мерки за предотвратяване на прегряването в програмите за сградно обновяване. Част от препоръките са също създаване на механизъм за координация между институциите, отговорни за енергийната, социалната и климатичната политика, както и премахване на финансовите бариери пред уязвимите домакинства.
Нуждата от охлаждане расте, лятото на 2025 г. е третото най-горещо в България от 1930 г. насам, а в Европа охлаждащите денградуси, показател за необходимостта от енергия за охлаждане на сградите, са се увеличили близо четири пъти между 1979 и 2022 г. Настоящата година ще бъде запомнена с горещите вълни във Франция и Германия, но данните все още не са обобщени. Продължителните горещи периоди вече не са само въпрос на няколко особено топли дни - картината се допълва и от горещи нощи, което означава, че сградите не успяват да отдадат натрупаната топлина, се посочва в доклада.
Данните показват, че в градовете нарастващите летни горещини са особено сериозни, а световната тенденция към урбанизация е валидна и за България. Около 75% от сградния фонд в ЕС е енергийно неефективен, а много жилища не са проектирани така, че да осигуряват достатъчна защита от летните горещини, пише още в доклада. Според него здравното измерение на енергийната бедност трябва да се разглежда като допълнителен механизъм за риск - външната температура създава предпоставки за заболяване и смърт, а невъзможността за охлаждане на дома чрез пасивни или активни мерки увеличава този риск.
От "За Земята" смятат, че при екстремни жеги активната климатизация остава ключова мярка, особено за най-уязвимите групи, но тя трябва да допълва, а не да замества пасивните мерки, и не трябва да води до силно увеличени разходи за енергия.
В доклада е представен и проектът COOLTORISE, реализиран в Испания, Италия, Гърция и България, който показва, че с относително евтини пасивни решения и промяна в поведението може да се постигне осезаемо подобрение на термичния комфорт. Според резултатите в Мадрид, Испания, 78% от участниците отчитат подобрение на термичния комфорт. В България дейностите са от същия тип и са концентрирани в Пазарджик и Пещера.
От сдружение „За Земята“ преди месец настояха за цялостна политика, която съчетава по-строг контрол върху емисиите, обновяване на автопарка, развитие на обществения транспорт и мерки за ограничаване на прекомерната зависимост от личните автомобили след анализ на автопарка в България, базиран на публични данни.