В документалния филм „Кучето на Златю" има доза експеримент, автор като Златю Бояджиев го заслужава, каза пред БТА режисьорът Кристина Грозева

Златю Бояджиев, сам по себе си, е повод да се направи филм за неговите живот и творчество, защото той е изключително интересен и като художник, и като човек. Това каза пред БТА Кристина Грозева, която заедно с Петър Вълчанов е режисьор на филма „Кучето на Златю", с чиято прожекция тази вечер бе поставено началото на 11-ия фестивал Master of Art.
„За нас с Петър беше много вълнуващо да се заровим, да търсим, да разговаряме с близки, познати и колеги на Златю Бояджиев - хора, които ни разказаха много любопитни и интересни неща за него. Също така беше много вълнуващо да разглеждаме картините му и да ги анализираме по-детайлно", каза още Кристина Грозева.
Тя разказа, че „идеята за филма се зароди по повод годишнина от рождението на Златю Бояджиев, която се честваше преди две години, но така и не успяхме да направим филм за тази годишнина. Сега, тази година, през февруари се навършват 50 години от смъртта на художника, така че от тази гледна точка може да са каже, че сме актуални с „Кучето на Златю". 
„Много се радваме, че филмът ни има премиера на Master of Art, защото... това е мястото. Пожелаваме успешно издание на фестивала, а в момента много се вълнуваме как ще бъде приет филмът ни. Аз не знам как би бил приет, защото това винаги е нещо, което не може дори да се опиташ да предвидиш, но пък в това е тръпката и вълнението", каза Петър Вълчанов.
„Аз съм сигурна, че няма да бъде приет равнодушно, защото филмът е доста провокативен, в него има доза експеримент и не е стандартният документален филм, който хората очакват да гледат за един именит български художник, какъвто е Златю Бояджиев", отбеляза Кристина Грозева. Петър Вълчанов допълни, че „за нас беше много важно, още от самото начало, да не правим класическия документален филм, защото вече има много такива успешни филми".
„На нас ни се искаше един по-творчески подход, който смятаме, че автор като Златю Бодяжиев заслужава. Ние опитахме, предстои да разберем дали сме успели", каза в обобщение Вълчанов. „Ако хората започнат да си излизат по време на прожекцията, оценката е ясна", пошегува се Кристина Грозева.
Продуцентът, режисьор и артистичен директор на филмовия фестивал Найо Тицин каза, че „точно преди 10 години стартирахме нашето начинание Master of Art. Тогава беше по-скоро щура идея, да създадеш фестивал за документално кино за изкуство... някак звучи доста екзотично, но вече 10 години доказваме, че екзотиката има място и в нашия живот".
„Да променяме средата има място, има и смисъл. Преди 10 години започнахме фестивала с Лилия Атанасова и Христо Христозов и с покойния Владо Трифонов. Аз отговарям за хаоса във фестивала, Лили отговаря за реда в хаоса, а Христо съвсем порядъчно и професионално подрежда програмата на фестивала, за което много му благодаря, защото той знае най-добре кога и как да нагласи филмите, а и не само - той дава безценни съвети кои филми са подходящи и кои не са", каза още Тицин.
„Нашият фестивал е нишов, но пък е с много вярна публика", допълни Тицин.
БТА припомня, че програмата на Master of Art предвижда прожекции на 7 февруари, когато ще бъде показан „Караваджо", а на 8 февруари „Зората на импресионизма" разказва за първите импресионисти.
„Тициан. Империя от цветове" е на 13 февруари. Лентата е за символа на целия Ренесанс, спечелвайки папи и императори със своите емблематични, революционни произведения. Тициано Вечелио става официалният художник на Венеция и най-търсеният художник сред най-богатите и влиятелни дворове в Европа.
„Турандот" на Ай Вейвей" (на 20 февруари) е за китайския революционен художник и активист Ай Вейвей по време на режисьорския му дебют с операта „Турандот“ на Пучини. На следващия ден е „Виденията на Данте" - преосмисляне на „Божествената комедия“ на Данте през една модерна призма, обогатена от 73 ярки анимации на произведенията на Франческо Скарамуца от 19-и век.
На 22 февруари е прожекцията на „Големият страх на Хитлер. Процесът срещу дегенеративното изкуство". През 1937 г. нацисткият режим започва война срещу модерността, наричайки художници като Пикасо, Шагал, Ван Гог и Матис „дегенерати“, а техните произведения са забранявани и унищожавани.