В Европа един от шест човека има психичен проблем, данните за България са сходни, каза проф. Вихра Миланова

В Европа един от шест човека има психичен проблем, данните за България са сходни, каза завеждащата Клиниката по психиатрия в Александровска болница и национален консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова по време на Longevity Forum 2.0, организиран от вестник "Капитал" в East Plaza Hotel в София.
Над един милиард в света са хората, засегнати от психично разстройство. По думите на проф. Вихра Миланова е необходимо комплексно лечение, включващо психологична работа и медикаментозна подкрепа. Профилактиката на тревожността и депресията са качествен сън, физическа активност, време за възстановяване от професионални ангажименти, ограничаване на информационното натоварване. Малките всекидневни корекции в поведението често имат голям профилактичен ефект, каза още тя.
Тревожността и депресията влияят върху качеството на живот, върху начина, по който хората работят, вземат решения и имат устойчивост от натиск. Професорът цитира данни на Световната здравна организация, според които ежегодно в резултат на тревожност и депресия се губят 12 млрд. работни дни, а близо един трилион долара е цената заради загубената продуктивност. Психичните заболявания са сред десетте най-чести причини за инвалидизация в активна възраст и затова все повече компании включват психичното здраве в политиката си.
Тревожността е защитен механизъм, при който организмът мобилизира ресурсите си, но когато стане хронична, нервната система остава в постоянна готовност и след време се развива тревожност. Тя се изразява като напрежение, избягващо поведение и др., а при високофункционалните хора тя често изглежда като свръх контрол и свръх активност. 
Депресията не е просто тъга, а нарушение в енергията, мотивацията и когнитивната функция, добави проф. Миланова. Симптомите на депресията са безсъние, липса на интерес, чувство за вина, забавено мислене, като е възможно да се появят и раздразнителност и соматични оплаквания. По време на ковид пандемията хибридният начин на работа - от вкъщи и на работната място, създаде ситуация, в която границата между лично и професионално време беше размита, а усещането за това, че е на разположение поддържа човека в постоянна мобилизация.
Присъствието на хора с намален капацитет е цената, която плаща бизнесът – човек е на работа, но работи под потенциала си, от което следват по-бавни решения, с повече грешки и ниска устойчивост при натиск. Хроничният стрес променя прага на възстановяване, допълни лекарят. 
Работодателите могат да намалят риска от тревожност и депресии чрез организационна култура, допускаща ранно търсене на помощ, за да се предотврати дълбокото изчерпване у служителите, каза още проф. Миланова. В България хората търсят помощ по-късно в сравнение с хората в другите европейски държави, което води до закъсняла диагностика. Истинското предизвикателство на дълголетието е не просто удължаване на живота, а съхраненото качество на живот, каза проф. Миланова.