Става дума за постановление на правителството от 23 октомври 2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата.
Според магистратите постановлението на правителството съответства на Кодекса на труда и на неговата цел - да регламентира цената на нискоквалифицираната работна престация при отчитане на широкопрофилното въздействие на този подоходен показател. Това важи както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентоспособността на българските предприятия.
Съдът цитира текста от Конституцията, според който работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.
По делото безспорно е доказано, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, пише в решението на съда.
Магистратите се солидаризират с колегите си от по-долната инстанция, които също не са открили допуснати съществени нарушения при издаване на постановлението. Освен това в оповестената предварителна оценка на въздействието, вчастта “Проблеми за решаване”, се съдържа подробен и последователен анализ на редица документи.
Въпреки, че нормите от вторичното право на ЕС все още не са транспонирани в националното законодателство, те са съобразени, констатират върховните магистрати.
Същевременно проектът е разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество, което съответства на установените от Директивата механизми за сътрудничество и консултация със социалните партньори, пише в мотивите.
Съобразени са потребностите на работниците и техните семейства и икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, посочва петчленният състав и приема, че правилно е отхвърлено и искането за отправяне на преюдициално запитване, относно съответствието на Кодекса на труда с нормите на европейскотозаконодателство.
Съответствието между националната уредба и европейските критерии и механизми за определяне на величината на минималната работна заплата не разкрива необходимост от преюдициално заключение, посочва още съдът.
Решението на съда е окончателно.
АИКБ внесе в началото на ноември м.г. жалба до ВАС с искане за отмяна на постановлението, което определя размера на минималната работна заплата в страната. Според организацията постановлението е било прието, въпреки възраженията на едната от страните в социалния диалог и без да бъдат взети под внимание аргументите им. В резултат на това от 1 януари т.г. постановлението определя минималната работна заплата в България да нарасне до 1077 лв. От АИКБ допълниха, че постановлението нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала през 2018 година.