Вероятно ще се наложи казармата да бъде върната, но не в същия обем, според експерт

Вероятно ще се наложи казармата да бъде върната, но не в същия обем както в миналото, каза днес за БТА о.з. полковник Вилис Цуров, председател на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“. Той подчерта, че сред съседните ни страни на Балканите само България остава без да е поне планирала възстановяване на военната служба.
Във Варна днес Съюз „Атлантик“ организира конференция с международно участие „Споделяне опита на съюзните армии по привличане и подбор на резервисти за нуждите на въоръжените сили“. Сред гостите бяха представители на военнопатриотични организации, на Министерството на отбраната, на неправителствения сектор. 
Съвременният опит показва, че най-много 12 месеца са достатъчни един млад човек да получи основата, да придобие способности, допълни Цуров. По думите му в зависимост от вида войска, някъде биха били достатъчни и шест месеца. Единственото изключение са специалните сили, където цикълът на обучение е по-голям, допълни експертът. Той изрази несъгласие с твърдението, че възстановяването на казармата ще коства много на държавния бюджет. Според него в момента никой не може да каже колко би струвало това, тъй като конкретни изчисления не са правени. Освен това има и сграден фонд, който може да се ползва за обучението на младите хора, посочи експертът. 
В началото казармата може да е по желание, на по-късен етап да стане задължителна, допълни Цуров. Той уточни, че младите мъже и жени би трябвало да имат равни права да служат. По думите му в армиите от НАТО дамите са около 12 процента, същата е ситуацията и у нас. А личното мнение на Цуров беше, че ще има доста желаещи от нежния пол да се включат в такъв тип подготовка.
Председателят на „Атлантик“ изрази притеснение, че днес младите хора се ориентират към други видове професии, но изрази надежда, че ще бъдат привлечени и към армията, тъй като и там настъпват новите технологии – дронове, антидрон технологии, изкуственият интелект. По думите на Цуров хубавото е, че винаги ще има и хора, които се впечатляват от класическите въоръжени сили. По-вероятно е това да са младите момчета, които искат да докажат себе си и своето мъжество, посочи експертът. И допълни, че влизайки в казармата, те ще усвоят много нови умения - да се самосъхраняват, да боравят с оръжие, включително сами да си оправят леглата.
Съседните ни държави – Сърбия, Румъния, Турция, Гърция, както  Хърватия имат редовна служба, или предприемат стъпки за въвеждането ѝ, каза още Цуров. По думите му се вдига и възрастовата граница за тези, които могат да бъдат повикани и тя вече е от 19 до 41 години. Според Цуров и много страни от Алианса започват да обмислят този вариант, защото има сериозен недокомплект в армията – както във войнишкия и сержантския състав, така и в офицерския.
От „Атлантик“ няколко пъти са отправяли предложения до Министерството на отбраната у нас да бъде създадена Национална гвардия, която да привлече младите хора, които да служат кратък период от време, получавайки някакви способности. Засега заради честата смяна на правителствата този въпрос все още не е поставян на дневен ред, посочи Цуров. Според него за създаването на Национална гвардия страната ни може да черпи опит от американския щат Тенеси, където приемат резервисти и периодично ги обучават.
Цуров коментира още, че е необходимо привличането на цивилни към армията да става по много прозрачен начин, като ясно се показват възможностите за развитие и заплащането. По думите му е важно, че има страни, които намаляват и критериите за приемане. Като пример той даде Великобритания, където се набират кадри за армията и сред емигрантите.