Водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия беше отслужен на Богоявление в София

Пред паметника на Незнайния воин в София днес беше отслужен традиционният богоявленски водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия.
Президентът Румен Радев прие почетния строй на представителните части на Българската армия. Пред Паметника на Незнайния воин бяха положени венци и цветя. 
На ритуала присъстваха председателят на Народното събрание, служебният премиер Димитър Главчев, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Васил Терзиев, министри от служебния кабинет, народни представители, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, военни и граждани. 
Богоявленският водосвет беше отслужен от българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, в съслужение със свещеници от Българската православна църква. 
В ритуала тази година са включени знамената-светини на Тринадесети пехотен Рилски полк, Петнадесети пехотен Ломски полк, Двадесет и трети пехотен Шипченски полк, Тридесети пехотен Шейновски полк, Шести пехотен Търновски полк, Двадесет и четвърти пехотен Черноморски полк, Двадесет и пети пехотен Драгомански полк и щандартът на Първи конен полк, както и бойните знамена на Националната гвардейска част, Военната академия „Г. С. Раковски“, военните формирования 44 510 – София, 22 320 – Божурище, 28 860 – Горна Малина, 24 900 – Враждебна и на представителните знамена на видовете въоръжени сили, информира Министерството на отбраната.
На 6 януари по традиция се освещават бойните знамена, флаговете и знамената светини на Българската армия, посочва информация на отдел „Справочна“ на БТА. За първи път в българската история по инициатива на цар Симеон I е отслужен водосвет на българските бойни знамена преди битката при река Ахелой (20 август 917 г.). До падането на България под османско иго през 1396 г. преди всяка битка, която води българската войска, се е извършвал водосвет. Традицията е възстановена през 1880 г. след освобождението на България от османско иго (1878 г.) от първия военен министър на Княжество България Пьотър Паренсов. Тогава освещаването на бойните знамена на Българската армия е извършено за първи път на църковния празник Богоявление. Ритуалът се е извършвал до 1946 г., след което прекъсва и е възстановен през 1993 г. Оттогава във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата "За успех на народа", ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.