За първите шест месеца на годината в Районен съд – Ихтиман са постъпили 753 граждански и 320 наказателни дела, каза председателят на съда

През първите шест месеца на тази година са постъпили и ще бъдат разгледани в Районен съд – Ихтиман 753 граждански дела, а наказателните са 320. Това каза в интервю за БТА председателят на съда Радослава Йорданова. 
Ихтиманският районен съд е един от деветте съдилища в Софийска област. В него се разглеждат много наказателни дела, като основната причина за това е частта от автомагистрала „Тракия“ в района и структурата на населението. 
Йорданова обясни, че по-голямата част от делата са граждански, основно свързани с имуществени спорове, делби и дела по Семейния кодекс. Председателят на институцията каза, че съдът е от високо натоварените съдилища в страната и в областта. Тя припомни, че преди години са имали сериозен кадрови недостиг, но към настоящия момент са обезпечени както от съдии, така и от съдебни служители. Работещите съдии са пет, а служителите са 21, които са свързани с правораздавателната дейност. 
Тя каза още, че има намаление на наказателните дела тази година и това се дължи на факта, че през изминалите две години е имало силен мигрантски трафик на тунел „Траянови врата“ и са задържани мигранти. За сметка на това са увеличени с 20% гражданските дела, свързани с неизпълнение на задължения по договори за кредит и проявени искове срещу небанкови финансови институции, за това че сключените им договори за кредит съдържат неравноправни клаузи и неоснователно им искат да връщат повече пари от това, което са се договорили. По думите ѝ около 10% от делата са от този вид.
Йорданова добави, че основната група дела, които разглеждат, са свързани с престъпения по транспорта и в частност управление на автомобил след употреба на алкохол и наркотични вещества. Има и дела за престъпления против личността за телесни повреди. Председателят на ихтиманския съд каза, че се увеличават случаите на телесни повреди в условията на домашно насилие, които по думите на Йорданова са престъпения от общ характер и доста интензивно прокуратурата работи по тях и полицията ги разследва. 
През последните години значително са намалели престъпленията против собствеността и няма толкова много кражби. Това се дължи или на предотвратяване от полицията и прокуратурата, или на това, че хората не се оплакват, посочи още председателят на институцията. 
На въпрос дали днес обществото има доверие в съда като институция, Радослава Йорданова отговори, че не смята, че хората имат доверие. По думите ѝ това пречи на работата на съда, защото хората трябва да бъдат спокойни и уверени, че тази институция ще разреши проблемите им по повода, по който се намират в него. Тя отбеляза, че винаги едната страна няма да бъде удовлетворена. Според нея голяма част от недоверието в съда е на хора, които никога не са влизали в него, а при хората, които са имали дела, процентът на недоверие е по-нисък. „Хората, които не вярват и нямат доверие на съда бих ги посъветвала, когато чуят за дадено дело да проследят неговия изход макар и след години. Недоверието се подклажда от медийна агресивност непосредствено, когато нещо се случи. Това влияе отрицателно и на независимостта на съда“, каза още тя. По думите ѝ дори, когато обществото, оказвайки натиск преди съдът да се е произнесъл, пряко рефлектира върху неговата независимост, защото когато работи под натиск неговата обективност започва да се нагажда според очакванията, а не бива да е така. „Обществото по-скоро трябва да изисква от политиците да работят по законодателството, така че законите, в частност в наказателното право, защото там е голямото недоверие, да отразяват актуалните обществено-икономически социални отношения. Ако се смята, че дадено деяние е необходимо да бъде наказвано по-тежко – нека да бъдат увеличавани и наказанията“, каза тя. Според нея тази система не трябва да бъде статична, но и едновременно с това не трябва да е хаотично законотворчеството. „В наказателното право трябва да бъде най-предпазливо изменението, защото обичайно то рефлектира върху всички останали правни отрасли и не може да бъде изменяно спрямо Наказателния кодекс, заради конкретен случай“, коментира тя. 
Председателят на ихтиманския съд обясни, че има Институт за държавата и правото към Българската академия на науките и има много учени, които могат да направят измененията - така че хем да отговарят на съвременните очаквания, хем да бъдат основани и съобразени с мотивната рамка. 
Йорданова каза, че през годините е имало случаи, когато политици са извличали политически дивиденти от съда. Обръщайки се към хората от съдебната система, тя посочи, че те трябва открито да спомогнат за общата правна култура на обществото и да обясняват на обществото за съда. По думите ѝ голяма част от недоверието е неразбирането и не са виновни хората, а това, че в образователната ни система няма достатъчно за тази система. Другото е, че съдът не обяснява на хората как се случват нещата и какви са принципите.
„Правната система е плод на цивилизацията и има принципи, които важат независимо от това къде се намираш в цивилизования свят. Принципите са еднакви. Това са световни фундаменти на всяко едно европейско и световно право“, заяви Радослава Йорданова и добави, че тези принципи трябва да бъдат в съзнанието на всеки гражданин. 
Председателят на ихтиманския съд изтъкна, че иска безвремието в правната система да приключи. Тя посочи, че от 2004 г., откакто работи, винаги е имало реформи, но за да се случи реална реформа политиците трябва да разберат какви са реалните проблеми. Според нея, за да можеш да реформираш и променяш нещо трябва да знаеш къде е същината на проблема. Йорданова смята, че през всичките тези години никой не формулира конкретните проблеми, използват се клишета за „независимост“ и „корупция“, а трябва да има по-ясни цели какво трябва да се промени и после да се говори как трябва да се направи. Тя изрази желание скоро да бъде избран нов Висш съдебен съвет и инспекторат към него, за да могат нещата да продължат напред. 
След освобождението на България от османско владичество по силата на Берлинския договор страната е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Ихтиман остава в пределите на Източна Румелия, която е зависима от Османската империя. Тя е разделена на шест департамента (окръзи) и съответния брой околии. Ихтиман е околийски град към Татар Пазарджишки окръг. През 1879 г. се открива второстепенно околийско мирово съдилище към Татар Пазарджишки окръжен съд. Това се посочва в справка на Исторически музей в Ихтиман, предоставена на съда и изпратена до БТА. 
Околийският съд има един съдия и двама съдебни заседатели, които се избират от всички общини, намиращи се на територията на околията. За пръв съдия в Ихтиман е назначен Найден Дринов (април 1846-22.01.1909 г.). Той е постъпил на работа на 18.11.1880 г.
Околийски съдия в Ихтиман от 1939 до 1941 г. е българският юрист Живко Сталев. Той е доктор на юридическите науки, член кореспондент на Международната академия по сравнително право в Париж, секретар на съвета по законодателство при Министерство на правосъдието (1942-1944 г.). Други юристи от Ихтиман са Любомир Панков и Спас Дупаринов, който е бил министър на правосъдието. 
Първоначално Ихтиманският околийски съд се помещава в сградата на конака (турска постройка) в центъра на града. През 1937 г. тогавашният кмет на града Методи Кошев се заема със задачата да се построи нова сграда за съда.