Екипът на Венецианското биенале организира вечер под надслов „Биенале на словото / Несъгласието и мирът“

В навечерието на официалния старт на Венецианското биенале на изкуствата 2026 се проведе специална вечер под надслов „Биенале на словото/Несъгласието и мирът“. Събитието бе достъпно само с покани и се проведе в Sala delle Colonne в Ca’ Giustinian в централата на биеналето.
В него участие взеха артистичните директори на отделните направления на Венецианското биенале - Алберто Барбера (кино), Катерина Барбиери (музика), Уилям Дефо (театър), Уейн Макгрегър (танц), както и Ван Шу и Лу Веню, които ще ръководят Архитектурното биенале през 2027 г.
Алберто Барбера припомни влиянието на картината „Разстрелът на 3 май 1808“ на Франсиско Гоя и направи паралел със съвременните конфликти и напрежения около самото Биенале.
Той показа сцени от „Великият диктатор“ на Чарли Чаплин и „Пътища на славата“ на Стенли Кубрик като примери за кино, което се противопоставя на войната и конформизма.
Уилям Дефо акцентира върху човешката среща като среща с непознатия. Според него мирът е възможен само ако не заключваме другия в твърди представи и оставяме пространство за промяна и взаимно признаване.
Той цитира и песента „Povera Patria“ на Франко Батиато — болезнен коментар за политическата деградация, насилието и моралната апатия.
Артистичните директори на Архитектурното биенале 2027 Ван Шу и Лу Веню отбелязаха, че „светът не е достатъчно човечен“ и че съвместното съществуване е условие за истинска хуманност.
Те представиха идеята за китайския площад като модел за съвместно съществуване. Според тях истинската архитектура не е просто строителство, а пространство, в което различни хора, култури и форми на живот могат да съществуват заедно.
Британският хореограф и артистичен директор на секция „Танц“ Уейн Макгрегър сравни политиката с принципа на синхрон в танца, при който „две независими тела започват да се движат в отношение едно към друго“.
„Може би една от големите кризи на нашето време не е самото насилие, а нормализирането на психическата дистанция", каза той.
Според него мирът не е отсъствие на конфликт, а смелостта да се изправиш срещу несправедливостта, без да обезчовечаваш жертвите.
В края композиторката Катерина Барбиери говори за музиката като форма на изцеление, съпреживяване и свързаност. Тя разказа, че е написала произведението си по време на войната в Газа, в състояние на тъга и безсилие, и определя музиката като пространство, в което болката може да бъде преобразена. Тя поздрави присъстващите със своя музика.
Събитието се проведе на фона на напрежението около тазгодишното Венецианско биенале, белязано от оставката на международното жури, политически спорове около участието на Русия и Израел, и протести във Венеция ден преди откриването на изложбата.