За първите шест месеца от влизане в сила на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГКП) и въвеждането на задължителна съдебна медиация в Съдебния център за медиация към Окръжния съд в Ловеч се отчитат три препращания към задължителна информационна среща за процедура по медиация. Това съобщи за БТА координаторът на Центъра за медиация в града Петя Иларионова.
По думите ѝ едната е била прекратена поради неявяване на страна, друга е завършила със споразумение, а третата продължава със среща на 16 февруари тази година.
Съдебният център за медиация в Ловеч работи от лятото на 2024 година. До влизане в сила на новите промени в ГКП през юли миналата година са провеждани само процедури по доброволна медиация. Организирани са били три медиации.
Междувременно са били направени информационни срещи с граждански съдии от Ловешки съдебен регион, с медиатори, както и с представители на Адвокатската колегия в Ловеч.
Иларионова каза, че е добре повече хора да научат за Съдебния център за медиация като начин за решение на спор, както и възможностите и предимствата на процедурите, които медиацията предоставя.
Мария Тодорова, адвокат и медиатор в Окръжен съд - Ловеч, вписана в Централния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието, коментира за БТА, че медиацията в съдебния спор помага за взимане на най-доброто решение за страните, спестява време и пари.
Тя припомни, че задължителната медиация, влязла в сила от 1 юли миналата година, представлява процедура по висящи съдебни дела по определени видове спорове, по които съдиите, след като преценят, че са налице критериите на закона, насочват страните към задължителна информационна среща.
Това са най-вече дела по семейни спорове, за родителски права и издръжка, трудови или за делба.
На информационната среща страните трябва да присъстват лично, може и с техни представители, юридическите лица, адвокати и пр. Изяснява им се каква е процедурата по медиация, принципите, възможностите, които им дава, и страните преценяват дали да се възползват от нея, или не.
По думите на Тодорова страните могат да присъстват или да откажат със законовите последици.
Ако една от страните не се яви на тази задължителна медиация, информационната среща по отношение на другата страна може да се проведе, но медиацията се прекратява. Неявилата се страна заплаща разходите за тази среща, обясни Тодорова.
Според нея много важен момент, който страните трябва да разберат, е, че докато тече насочването и провеждането на процедура по медиация, самото съдебно производство нито се прекратява, нито се спира, насрочва сe следваща дата за съдебно заседание, т.е. двете производства вървят успоредно. Само когато двете страни преценят, че времето не е достатъчно и се налага повече от една среща по медиация, те могат да поискат спиране на съдебното производство и когато решат, отново да го активират, каза медиаторът.
Тя открои и предимствата на медиацията. Едно от тях е, че има шанс страните да се споразумеят за много кратко. „Това е възможност, която им спестява време, защото на никой не му се иска да ходи две, три или повече години на различни инстанции в съда“, посочи Тодорова. Друго предимство е, че когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща - 85 на сто. Също така всеки има възможност да бъде чут и сам да генерира и да предложи най-удачните решения, които по принцип не са класическото решение в съда или не непременно съдът ще постигне такова разрешение, заяви Тодорова.
Тя добави, че по закон адвокатът е длъжен да информира страните за възможностите за медиация. „Нагласите на хората са свързани с това да получат яснота какво им носи тази процедура. Решенията не трябва да бъдат противозаконни, да не противоречат на морала, така че да могат да бъдат одобрени от съда. Затова адвокатите са изключително необходими в това хората да се насочат в медиации“, каза още адвокатът.
„Съдът ще реши според закона, но може да не отчете някои нюанси и съображения на страните. Плюсът е, че тук самите страни са управляващи процеса - накъде ще тръгне и в каква посока ще се намери решение. В тази процедура не е задължително да се реши само спорният въпрос, който е предмет на конкретното дело, защото обикновено той се съпровожда и с други проблеми. Те могат да решат да обхванат и тях и да постигнат много по-трайно, по-широко и по-дълбоко споразумение, но това зависи също така от нагласата на страните“, каза Тодорова.
По думите ѝ дори и фактът, че спорещите са седнали с възможност да се чуят, а не да си говорят през закона и процедурата, също е плюс, защото това сваля напрежението и дава възможност хората да се отпуснат и да заявят това, което наистина желаят.
Дори преди да се стигне до съд, страните могат да ползват процедура по медиация. В Ловеч съществува и Център по доброволно провеждане на медиации, така че е въпрос на информираност на обществото да се възползват от нея преди или по време на завеждане на дело, допълни тя.
Задължителната не изключва доброволната медиация. „Не е задължително страните да са насочени от съд и да има висящо съдебно дело. Това е вече по преценка на самите спорещи страни. Те трябва просто да изявят съгласия и желания за такава процедура и тя да се инициира“, разказа още Мария Тодорова.
Доброволната медиация е безвъзмездна, а тази, която е по съдебно насочване, е безплатна до три часа. Ако в това време страните са постигнали напредък и желаят да продължат и по други въпроси, след внасяне на такса, определена по правилата на наредбата, могат да продължат и след третия час.
Практиката обаче показва, че много случаи трите часа са достатъчни.
„Със сигурност трябва да има баланс и няма как едната да е защитена за сметка на друга. Затова помощта на адвокатите е много важна, в тази процедура те трябва да подкрепят клиентите си и да не се получи така, че в един момент едната страна би отстъпила или би направила компромис. Ролята на медиатора е да води тази динамика в разговорите, да изследва възможностите, които самата страна вижда и да намери допираните точки между вижданията на двете страни, заяви още медиаторът Мария Тодорова.
Петя Иларионова, която е и говорител на Окръжния съд в Ловеч, заяви, че през миналата година общо в четирите районни съдилища в областта - Ловеч, Троян, Луковит и Тетевен, са постъпили 8371 дела, а са разгледани 9875. В сравнение с предходната година са се увеличили, тъй като тогава са постъпили 7785, а са разгледани 9179.
По думите ѝ в Районния съд в Ловеч се забелязва ръст на постъпилите наказателни дела с 60, а гражданските се намалели с 542. В останалите районни съдилища са се увеличили и двата вида дела.