Зелникът е бил традиционната храна в Кюстендилско и в празник, и в делник

Кюстендилският зелник е номинацията на област Кюстендил за "Живи човешки съкровища – България" за 2024 г. Конкурсът цели опазване на нематериалното културно наследство, съхраняване на знанията и уменията за културно изразяване и предаването им на следващите поколения.
Предложението на Кюстендилска област ще бъде представено от Народното читалище "Съгласие 2007"- село Жабокрът, община Кюстендил. 
На времето зелникът е бил традиционната храна на нивите, разказа през БТА Татяна Григорова от Жабокрът.
"Хората са имали ратаи, които са работели на полето, а стопанката ги е хранила със зелник. Той има и тесто, и плънка, което ги е засищало. Заедно с него са пиели и жетварска чорба - с чесън, краставички, оцет и вода, което е било профилактично и за самите жеги", разказва още една от майсторките на традиционния за селото зелник.
Зелникът се прави по различен начин от баницата и затова има различен вкус. Традиционното ястие изисква корите да се изсушат и да се завият на хармоника. В традиционния зелник не се слага сирене, но се добавя царевично брашно. Специално приготвената плънка пък е един от майсторлъците при приготвянето на местния специалитет, разказа Красимира Николова. 
"Изисква повече време, но трябва и умение. Не всеки може да го направи.  Стъпките при приготвянето трябва да се спазват, но и да се предават на младите. Ние като остареем, те ще месят на нас", казват майсторките на тънките кори и вкусната плънка в Жабокрът.
Жените от читалището представиха нагледно замесването и изпичането на традиционния кулинарен специалитет. За направата му обаче умения, мерак и любов, са необходими поне четири часа.