Жените все още чакат истинско равенство – 8 март в числа

Жените все още чакат истинско равенство. На 8 март статистиките напомнят, че равенството между половете остава далечна цел. По повод Международния ден на жената БТА събра някои от последните известни данни, които показват как изглежда неравенството в числа. 
Пълното равенство между мъжете и жените на пазара на труда не съществува в нито една страна по света, а само 4 на сто от жените живеят в държави с условия, близки до равенство, посочва Световната банка в годишния си доклад „Жените, бизнеса и правото“.
При настоящия темп на промяна ще са необходими 50 години, за да може Европейският съюз (ЕС) да постигне пълно равенство между мъже и жени, сочат данни на Европейската комисия.
За България данните сочат, че страната ни е отстъпила през 2025 г. до 83-та позиция - слязла е с 23 позиции, сред 148 страни, обхванати от световния индекс за равенство между половете, изготвян от Световния икономически форум (СИФ), според доклад, публикуван на интернет страницата на организацията.
В миналогодишната класация страната ни бе 60-а в глобалния индекс. Отстъпление се наблюдава и в регионалната класация, където отстъпваме до 33-та спрямо 28-а позиция през 2024 г. сред отделните региони на света.
Европа е на второ място по намаляване на неравенството между половете (75,1 процента), отстъпвайки на Северна Америка (75,8 процента) и заставайки пред Южна Америка и Карибите (74,5 процента).
Новите стратегии на ЕС и реформите в световен мащаб показват напредък, но статистиката ясно сочи, че пълното равенство остава предизвикателство и че ще са нужни десетилетия, за да се преодолеят структурните различия.
Световната картина 
В доклада на Световната банка, цитиран от Франс прес, се отчита, че когато се приемат закони, тяхното реално прилагане се осъществява само в около половината от случаите, което подчертава огромната разлика между законодателната рамка и действителното ѝ прилагане. Резултатът е, че пълно равенство няма в нито една страна, а само 4 на сто от жените живеят в държави, близки до равенство. 
„Дори в икономиките, които са осъществили реформи, жените се сблъскват с ограничения при достъпа до заетост, стартирането на бизнес и осигуряването на необходимата сигурност, за да се възползват от наличните възможности“, подчертава в доклада Индермит Гил, главен икономист на финансовата институция.
Докладът включва не само законодателството, но и обществените услуги, създадени за подпомагане на професионалната активност на жените, както и реалното прилагане на законите.
Световната банка подчертава важността на прилагането на необходимите реформи, тъй като 1,2 милиарда души, половината от които ще бъдат жени, ще навлязат на пазара на труда през следващите десет години.
Данните на финансовата институция показват, че в страните с повече възможности за жените участието на мъжете на пазара на труда също е най-високо.
Условията са най-близки до равенство в развитите икономики, като Испания води класацията, докато страните от Близкия изток и Тихоокеанския регион изостават значително.
Най-значителният напредък е постигнат от страни с ниски доходи или развиващи се икономики, особено в Африка и Близкия изток, като Египет, Мадагаскар и Сомалия, които са предприели мерки за намаляване на ограниченията при достъп до определени професии, въвеждане на равно трудовото възнаграждение и създаване на родителски отпуски.
Общо около 70 държави са приели над 100 реформи между 2023 и 2025 г., насочени към подобряване на достъпа на жените до пазара на труда и предприемачеството, се посочва още в доклада.
Представител на ООН заяви, че нито една страна в света не е постигнала пълно юридическо равенство на жените с мъжете, предаде ДПА.
Директорката на отдела на ООН за равенство между половете и овластяване на жените Сара Хендрикс посочи пред журналисти в Ню Йорк по повод Международния ден на жената 8 март, че постигнатият напредък в области като защитата от насилие, равенството в семейното право и гаранциите срещу дискриминация е застрашен на много места.
Тя заяви, че повече от половината държави по света не вземат предвид липсата на съгласие при даването на определение на изнасилването. В 74% от държавите детските бракове все още са законни, а 44% от страните нямат закон, който да изисква равно трудово възнаграждение за двата пола. Само през последните две години делът на жените и момичетата сред жертвите на сексуално насилие, свързано с конфликти, е нараснал до 87%, каза Хендрикс.
„Твърде често безнаказаността надделява“, заяви тя и добави, че много жени и момичета се страхуват от последиците, ако съобщят за подобни престъпления.
Европейски контекст 
Европейската комисия представи своята нова стратегия за равенство между половете за периода 2026—2030 г. Тя интегрира равенството между половете във всички сфери, както офлайн, така и онлайн – образование, здравеопазване, заетост, обществен живот и др. Специално място в стратегията заемат съвременните заплахи като кибернасилието и рисковете, свързани с изкуствения интелект, които засягат особено жените.
Въпреки че е постигнат напредък, оценките на Европейския институт за равенство между половете сочат, че при настоящия темп на промяна ще са необходими 50 години, за да може ЕС да постигне пълно равенство между мъже и жени. Продължават да съществуват и различия между държавите членки.
Стратегията включва мерки за борба с насилието, основано на пола, със силен акцент върху агресията в интернет. Това включва мерки за борба с дълбинните фалшификати и такива със сексуално съдържание и за подобряване на защитата на жените онлайн. Това ще бъде направено чрез структуриран регулаторен диалог с много големите онлайн платформи.
Стратегията ще се съсредоточи върху противодействието на манипулирането на информация и дезинформацията, за да се избегне нарастващата поляризация между жените и мъжете, особено сред младите хора. Комисията ще проведе проучване относно онлайн мрежите и посланията, насочени към младите мъже и момчета.
За първи път здравеопазването е обхванато като специфична област – включена е инициатива за подобряване на качеството и достъпността на здравеопазването за жените.
Стратегията ще постави началото на нов план за действие относно жените в областта на научните изследвания, иновациите и стартиращите предприятия, за да се привлекат повече жени в този сектор.
Данните за България 
България е отстъпила през 2025 г. до 83-та позиция сред 148 страни, обхванати от световния индекс за равенство между половете, изготвян от Световния икономически форум (СИФ), сочи доклад, публикуван на интернет страницата на организацията.
В миналогодишната класация страната ни бе 60-а в глобалния индекс. Отстъпление се наблюдава и в регионалната класация, където отстъпваме до 33-та спрямо 28-а позиция през 2024 година.
Индексът, който се изготвя от 2006 г., всяка година проследява текущото състояние и развитието на равенството между половете по четири ключови подиндекса – икономическо участие и възможности; образователни постижения; здраве и оцеляване; политическо овластяване, уточнява СИФ.
Сред четирите подиндекса страната ни постига най-добри резултати в образованието, а най-слаби – в политическата сфера.
Данните на НСИ 
В публикацията на НСИ „Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението –2024” се посочва, че в администрацията в България на високо и средно ръководно ниво от общо 23 856 ръководни длъжности 62.8% се заемат от мъже, а 37.2% – от жени. 
Най-много ръководни длъжности, заети от жени, се наблюдава в съдебната власт – 54.1%, а най-малко – в законодателната власт – 23.3%. 
Към края на 2024 г. жените народни представители в българския парламент са 21.7% от общо 240 народни представители. 
През 2022 година разликата в заплащането при мъжете и жените е 13.9%, като на ръководни длъжности мъжете получават 21.2% повече от жените, а при специалистите разликата е 30.9%. 
Данните от преброяването на населението през 2021 година показват, че мъжете спят 10 минути повече от жените – 8 ч. и 35 минути, работят с 16 минути повече от жените – 8 ч. и 9 мин., гледат телевизия 2 ч. и 1 минута – с 22 минути повече от жените. Жените пък отделят за грижи за домакинството почти 2 пъти повече време (3 ч. 18 мин.) от мъжете (1 ч. 55 мин.) 
На всички летни олимпийски игри до момента от България са участвали 1911 мъже и 560 жени спортисти. В първите четири олимпиади през 1896 г., 1924 г., 1928 г. и 1936 г. българските спортисти са били само мъже, но в „Пекин 2008“, „Токио 2020“ и „Париж 2024“ жените са повече. При медалистите – мъжете водят с 208 на 133 медала, но в „Рио 2016“ и „Токио 2020“ медалите са само при жените. 
Разликата между половете се разширява на всеки етап от кариерата, сочи проучване 
Проучване на Обсерваторията за патенти и технологии на ЕПО - „Напредъкът на жените в STEM“,  разкрива бавния напредък и пропуските в изобретателската дейност, дълбокотехнологичното предприемачество, патентните професии и кариерните пътища на докторантите, съобщиха от Патентното ведомство в България, цитирани в онлайн бюлетина "Инфобизнес" на БТПП.
Публикуван преди Международния ден на жената, докладът предоставя солидни, общоевропейски доказателства в подкрепа на стратегията на ЕС за равенство между половете, целите на Европейското изследователско пространство и амбицията на Европа да укрепи технологичния суверенитет в рамките на Новата европейска програма за иновации.
Проучването показва, че делът на жените сред изобретателите в Европа се е увеличил незначително през последните години, достигайки 13,8% през 2022 г. (в сравнение с 13% през 2019 г.). Въпреки че жените все по-често присъстват в екипите от изобретатели, те остават много по-рядко посочени като индивидуални изобретатели. Обещаващи тенденции с най-малки разлики се забелязват в Португалия и Испания.
Разликата между половете е особено изразена при патентоването на стартиращи компании. Само 13,5% от стартиращите компании с патенти включват жена основател. Разликите в Европа са значителни: Испания, Португалия и Ирландия показват най-високи нива на участие, докато Нидерландия, Австрия и Германия регистрират най-ниските.
Новите стартиращи компании показват по-висок дял на жени основатели (14% за по-младите от тях спрямо около 4% за компаниите над 21 години), което предполага, че новосъздадените стартиращи компании стават по-разнообразни. Едно от големите предизвикателства е, че представителството на жените намалява в по-късните, по-напреднали кръгове на финансиране.
Университетите и публичните изследователски организации показват най-висок дял жени изобретатели (24,4%), докато малките и средни предприятия (МСП) и индивидуалните кандидати показват най-ниски нива на участие.
Проучването също така установява, че изследванията на жените докторанти имат сравним изобретателен потенциал с този на мъжете, но въпреки това техният дял намалява, особено когато изследователите се насочват към комерсиализация на своите изобретения. Това налага извода, че по-ниското участие на жените в патентоването не се дължи на липса на висококачествени резултати от изследванията, а по-скоро на социални, институционални и икономически фактори.
Интересно е, че участието на жените варира рязко в различните технологични области. Фармацевтиката (34,9%), биотехнологиите (34,2%) и хранителната химия (32,3%) показват най-висок дял жени изобретатели, което отразява по-силното женско присъствие в изследванията, насочени към науките за живота.
За разлика от това, някои от инженерните области с най-голяма концентрация на патенти отбелязват най-ниските нива: металообработващите машини (5,7%), основните комуникационни процеси (5,5%) и механичните елементи (4,9%) са на дъното на разпределението.
Проучването разглежда многостранно жените в науката и иновациите, като излиза извън рамките само на изобретателите. То показва, че жените са все по-активни и в професиите, които осигуряват функционирането на иновационната система: жените вече представляват 29,2% от европейските патентни адвокати и този дял нараства.
Международният ден на жената се отбелязва, за да се подчертаят постиженията на жените в света без оглед на национални, етнически, езикови, културни, икономически и политически различия между тях. Денят започва да се чества в началото на двадесети век в Северна Америка и Европа като ден за защита на правата на жените.
На 28 февруари 1909 г., по предложение на Социалистическата партия на САЩ, е отбелязан Национален ден на жените в САЩ по повод стачката на жените от 1908 г. в Ню Йорк за по-добри условия на труд. На Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген, Дания (26-27 август 1910 г.), с участието на над 100 жени от 17 страни е прието решение да бъде установено отбелязването на Международен ден на жената, за да се почете движението на жените за техните права. Тогава не е установен конкретен ден.
Като резултат на инициативата от Копенхаген, за първи път Международният ден на жената е отбелязан на 19 март 1911 г. в Австрия, Германия, Дания и Швейцария. В него се включват повече от 1 млн. души с искания за избирателни права на жените, както и за правото им на работа и професионално обучение. От 1975 г., обявена от ООН за Международна година на жената, денят започва да се отбелязва на 8 март.