Актьорът Любомир Фърков празнува 70-тата си годишнина на сцената на Драматичен театър – Търговище с постановката „Страст под брястовете“

Актьорът Любомир Фърков празнува 70-тата си годишнина на сцената на Драматичен театър – Търговище с постановката „Страст под брястовете“. Спектакълът се играе днес, в деня на рождението на доайена на трупата, съобщават от културната институция. 
Познат на публиката с десетките си сатирични роли, Фърков отбелязва юбилея си с един от най-драматичните образи в американската драма – тази на Ефрем Кебът в „Страст под брястовете“ от Юджийн О’Нийл. Излиза от комфортната си зона по предложение на режисьора Денислав Янев, след като вече са създали солидна основа на съвместната им творческа биография. „Поверявайки ми ролята на Ефрем Кебът в спектакъла ,"Страст под брястовете", той пое много голям риск, защото аз съм ярко комедиен артист. Кебът е герой диаметрално различен от мен като характер, като вяра, като глас и дори на външен вид. Разбира се, приех това предизвикателство много сериозно, защото такива роли се играят веднъж на 30 години. Доверих се изцяло на Денислав, както незрящият се доверява на този, който го води. Задълбочено и професионално се отнесох към целия процес. Дали сме успели, ще каже зрителят“, посочва актьорът.
Любомир Фърков разказва, че интересът към актьорската професия наследява от баща си. „Баща ми, който нямаше нищо общо с актьорската професия, изпитваше голям пиетет към българските артисти, които познаваше главно от телевизията. Имаше дори снимка с автограф от голямата Леда Тасева и тази снимка поставена в рамка дълги години бе окачена в хола ни като картина. Явно повлиян от този негов интерес, като дете започнах да изрязвам снимки от списания и вестници на артисти, главно филмови, без да имам никаква представа каква им е кариерата“, разказва актьорът. 
Вече като ученик в гимназията започва да гледа различни театрални представления и да колекционира „програмки“. „Те бяха като малки списания - със снимки и информация. Фаворит ми беше Сатиричния театър - знаех имената на всички артисти, които бяха там по онова време“, споделя той. И допълва: „Когато дойде времето за кандидатстване нямаше никакво съмнение, че мястото е едно - Театралната академия. Никога не се е налагало да коментираме с роднини и близки къде искам да уча. На всички им беше ясно още от раждането ми, че ще стана актьор“.
В Академията попада в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Сред учителите му са още Елена Цикова и Иван Добчев. От тях се научава на труд и дисциплина. „Коко Азарян винаги е казвал: ,,Може да си много талантлив, но ако си мързелив и не спазваш ред, нямаш нужното  уважение към колегите и към целия процес, си загубен, театърът те отхвърля.“ И още нещо: „Паузите в театъра са много важни, използвайте ги! В тях можеш да кажеш всичко без думи“ – спомня си юбилярят. От Тодор Колев пък е запомнил, че театърът е за бегачи на много дълги разстояния и трябват воля, упоритост и силен характер. „Невероятни преподаватели! Някои вече ги няма между нас, но те са с мен и винаги ще бъдат“, допълва Фърков.
Разказва, че черпи вдъхновение от десетки писатели, сред които Майн Рид, Джани Родари, Жул Верн, Марк Твен и българските Йордан Йовков, Иван Вазов, Димитър Талев, Алеко Константинов. Но най-силно влияние са му оказали разказите на Гогол и Чехов, откровено споделя актьорът и отбелязва, че често се обръща към тях, когато работи върху някоя роля. 
Сред любимите му драматурзи са Шекспир, Молиер, Чехов, Гогол, Радичков и Стратиев. „Това са титаните формирали моя вкус към трагикомедията и реалистичната фантастика като жанрове“, посочва Любомир Фърков. Според него те са емблеми в театъра и най-много са му помогнали в творческия път.
За себе си казва още, че една от любимите му роли е тази на Бубиков в спектакъла „Кучешко сърце“ на режисьора Слави Шкаров. „С нея нещата се получиха като с магическа пръчка, без напрежение, без творчески терзания, всичко беше леко и просто“, посочва той. И споделя, че по време на репетициите е имало период, когато обикаля улиците на Русе и наблюдава бездомните кучета. „Хората ме гледаха със смесени чувства и откровено си мислеха, че леко съм луднал. Само че без тази лудост, творческата, трудно биха се получили добри резултати“, допълва той.
За себе си казва, че театърът е мястото, където се чувства прекрасно. „Това е моят дом, моят храм. Тук мога да плача, да се смея, да крещя и да мълча. Всяка вечер завесата се вдига, после идва времето, когато тя отново се спуска и идва тишината, но само до следващата вечер - като Слънцето и Луната“, разкрива юбилярят. По негови думи магичното в театъра е живият контакт с публиката - химия, която не може да бъде заменена с нищо друго.
Любомир Фърков е роден на 30 септември 1954 г. в София. 
През 1980г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в първия актьорски клас на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев и по разпределение постъпва в трупата на Видинския драматичен театър. В продължение на три сезона там играе в повече от десет спектакъла. Следват седем сезона в Драматичен театър "Сава Огнянов" - Русе, където работи с именитите режисьори Слави Шкаров, Стоян Камбарев и Елена Цикова. 
За ролята си на Бубиков в „Кучешко сърце“ по М. Булгаков, реж. Слави Шкаров, получава наградата на САБ за най-добра поддържаща роля през 1987г. 
През 1992г. постъпва на работа в Сатиричния театър в София, където работи 20 години. 
Номинация в категория „Най-добра мъжка роля“ за Държавния чиновник в „Животът, макар и кратък“ по Станислав Стратиев, режисьор Денислав Янев, в наградите за хумор и сатира „Златен Кукерикон“ 2021 г.
От 2022 г. е част от трупата на Държавен драматичен театър – Търговище.
Участва и в много филми и сериали, между които „Баш майсторът“, „Тесни обувки“ и „Дамасцена“.