„Амадеус“ се завръща на екран чрез минисериал на британската телевизия „Скай“

Преди четиридесет години „Амадеус“ спечели осем награди „Оскар“, четири награди БАФТА и четири „Златен глобус“ – и запозна хора от цял свят с музиката на гениалния Моцарт, пише британското издание „Гардиън“.
Милиони си купиха саундтрака на филма, който остава един от най-продаваните албуми с класическа музика на всички времена – с над 6,5 милиона продадени копия в световен мащаб. Филмът дори вдъхнови хит, когато Фалко смеси поп с рап в Rock Me Amadeus – първата песен на немски език, която оглави класацията „Билборд“ в САЩ.
На 21 декември британската телевизия „Скай“ ще пусне минисериалa „Амадеус“, базиран на пиесата на Питър Шафър от 1979 г., която е в основата на филма на Милош Форман от 1984 г. В ерата на стрийминга, кратките формати и още по-краткото внимание, ще привлече ли това нови слушатели към музиката на Моцарт, пита се „Гардиън“.
„Музиката е като герой в сериала“, казва музикалният директор на проекта Бенджамин Холдър. 
В петте епизода са използвани около 115 произведения на Моцарт. Въпреки че музикалните пасажи са кратки, те дават много точна представа за творчеството на композитора. 
„Има сериали, които се развиват в миналото, като музиката е съвременна, но тук идеята е друга“, казва музикалният супервайзър Шантел Ууднат. „Включени са и други композитори – Салиери, разбира се, но също фрагменти от Хайдн и Бах, както и народна музика от Турция и Унгария, за да се покаже как Виена е била смесица от култури и как хората са били повлияни от всички тези различни неща.“
Холдър допълва, че „Музиката на Моцарт е страхотна. Той е бил като рок звезда на своето време.“
В ролята на Моцарт влиза Уил Шарп, който няколко месеца учи пиано, за да се подготви за ролята. Това е неговата първа среща с музиката на гения.
„Никога не съм се заслушвал в оперна музика, но докато репетирахме и снимахме, започнах да я разбирам“, казва той. „Музиката е изключителна. Част от нея е толкова игрива и лека, малко палава и изящна. А на други места е наистина мрачна и величествена.“
Междувременно Рори Киниър, в ролята на любителя на музиката Йозеф Втори, има други проблеми по време на снимките. „Рори е изключително музикален и блестящ пианист“, каза Холдър. „Трудността беше да се направи така, че да изглежда правдоподобно, че той продължава да пропуска нотите, когато свири парчето на Салиери в първия епизод.“
Саймън Калоу, който изигра Моцарт в оригиналната пиеса на Шафър в Националния театър през 1979 г., коментира: „Питър Шафър разруши образа на Моцарт – тази перфектна малка порцеланова фигурка, която оцелява почти 200 години, и помогна да се дефинира образа на Моцарт, който имаме днес. Той отвори ушите на много хора, които не се интересуваха от Моцарт или нямаха реална представа за неговата музика.“
Мартин Кълингфорд, редактор на списание „Грамофон“, приветства новия сериал. „Всичко в медиите, което прави класическата музика завладяваща част от историята, е наистина добро“, каза той. „Може би просто много хора не са се срещали с Моцарт и ако гледат това и си кажат: „Уау, това е невероятно“, тогава ще има промяна.“
Вижда ли той поколението Z да приема Моцарт по същия начин, по който го направи поколението X? „Границите между жанровете изглеждат по-пропускливи от всякога, защото е толкова лесно да се разшири обхватът чрез стрийминг услугите“, каза Кълингфорд. 
Холдър е съгласен с това. „Кратка версия на зашеметяващата ария на Кралицата на нощта от „Вълшебната флейта“ е включена в пети епизод“, каза той. „Бих искал да мисля, че като гледат това, хората ще си кажат: „Уау, това е наистина епично.“
Двамата повтарят мнението на покойния диригент сър Невил Маринър, който с оркестъра си The Academy of St Martin in the Fields записа музиката за филма от 1984 г. и приветства факта, че той запознава толкова широка публика с Моцарт.
В подкаст през 2015 г. той сподели спомените си от работата с Форман (пристигнал в Девън, за да обсъди музиката „с много голяма унгарска наденица, която да ядат през уикенда“, и играл тенис – „беше доста добър, но не спечели”) и актьора Том Хълси.
„Младите хора понякога се чувстват малко неловко с класическата музика на големи събития – симфонични концерти и опери, да речем. Филмът беше като влизане през задната врата“, каза Маринър тогава.