Причината учените да се тревожат от обезлесяването е значението на растителността за образуването на дъжд. Растенията пренасят вода от почвата чрез листата си към атмосферата, като по този начин създават влага, която поддържа валежите в района на Амазония. Комбинираната способност на почвите и растенията да доставят влага в атмосферата е известна сред специалиситте като евапотранспирация.
Аргументът, че обезлесяването води до намаляване на евапотранспирацията, а оттам и на валежите, е подкрепен през годините от множество моделни проучвания. Всички тези проучвания обаче имат „ограничения“, тъй като или са проведени с глобални климатични модели, използващи опростено представяне на основния атмосферен процес, който превръща влагата в дъжд в Амазония, или се основават на регионални модели, които не позволяват широкомащабната атмосферна циркулация да се адаптира към обезлесяването.
За да преодолеят тези две „ограничения“, учените Арим Юн и Кати Хохенегер от Института „Макс Планк“ използват модела ICON. Те провеждат глобална симулация на атмосферата с хоризонтална разделителна способност от пет километра и за период от три години.
Резултатите показват, че валежите в Амазония не зависят от евапотранспирацията, както се смяташе досега.
„Вятърът на височина около три километра пренася достатъчно влага от океана в региона, за да компенсира спада в евапотранспирацията“, каза Арим Юн. Според изчисленията средногодишните валежи в Амазония не се променят значително дори след пълното обезлесяване. Това е в противоречие с предишни констатации.
Като следваща стъпка изследователите искат да използват същата симулация, за да проучат дали екстремните валежи и сушата стават все по-чести или по-интензивни.
Резултатите от изследването са добра новина. Но въпреки че обезлесяването не намалява значително средногодишните валежи, то все пак променя регионалния и глобалния климат и оказва неблагоприятно въздействие върху екосистемата и хората, които зависят от нея.
Статия за проучването е публикувана в списание Geophysical Research Letters.