Амазония е по-устойчива, отколкото се смяташе досега, сочи проучване


Учени от Института „Макс Планк“ разкриха, че в Амазония валежите се запазват, въпреки че районът губи много от горите си, съобщи Физ.орг. 
Причината учените да се тревожат от обезлесяването е значението на растителността за образуването на дъжд. Растенията пренасят вода от почвата чрез листата си към атмосферата, като по този начин създават влага, която поддържа валежите в района на Амазония. Комбинираната способност на почвите и растенията да доставят влага в атмосферата е известна сред специалиситте като евапотранспирация.
Аргументът, че обезлесяването води до намаляване на евапотранспирацията, а оттам и на валежите, е подкрепен през годините от множество моделни проучвания. Всички тези проучвания обаче имат „ограничения“, тъй като или са проведени с глобални климатични модели, използващи опростено представяне на основния атмосферен процес, който превръща влагата в дъжд в Амазония, или се основават на регионални модели, които не позволяват широкомащабната атмосферна циркулация да се адаптира към обезлесяването.
За да преодолеят тези две „ограничения“, учените Арим Юн и Кати Хохенегер от Института „Макс Планк“ използват модела ICON. Те провеждат глобална симулация на атмосферата с хоризонтална разделителна способност от пет километра и за период от три години. 
Резултатите показват, че валежите в Амазония не зависят от евапотранспирацията, както се смяташе досега.
„Вятърът на височина около три километра пренася достатъчно влага от океана в региона, за да компенсира спада в евапотранспирацията“, каза Арим Юн. Според изчисленията средногодишните валежи в Амазония не се променят значително дори след пълното обезлесяване. Това е в противоречие с предишни констатации.
Като следваща стъпка изследователите искат да използват същата симулация, за да проучат дали екстремните валежи и сушата стават все по-чести или по-интензивни.
Резултатите от изследването са добра новина. Но въпреки че обезлесяването не намалява значително средногодишните валежи, то все пак променя регионалния и глобалния климат и оказва неблагоприятно въздействие върху екосистемата и хората, които зависят от нея.
Статия за проучването е публикувана в списание Geophysical Research Letters.

Женева

Почти всички плитководни коралови рифове са застрашени от изчезване, предупреждават експерти

Първото систематично проучване на всички 127 плитководни коралови рифа по света разкрива, че 96 процента от тях са застрашени от...

София

Българската академия на науките присъди почетното звание „доктор хонорис кауза“ на проф. Тапас Кумар Кунду

Българската академия на науките (БАН) присъди почетното звание „доктор хонорис кауза“ на проф. Тапас Кумар Кунду от Центъра за съвременни...

София

Художници, дарили свои картини за българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, са получили благодарствени грамоти от антарктиците ни

В Националния център за полярни изследвания към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се състоя среща и церемония по връчването на...

София

Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев се срещна с новия представител на УНИЦЕФ в България Мио Немото

Не можем да очакваме учителите сами да се справят с всички предизвикателства, пред които са изправени децата в съвременното общество....

София

Книгата „Заради четенето“ от Владимир Атанасов разглежда предимствата на четенето на хартия в дигиталната епоха

Книгата „Заради четенето“ от Владимир Атанасов разглежда предимствата на четенето на хартия спрямо ползването на дигитални услуги, съобщиха от Университетското...

Твърдица

Проучват опожарена сграда от V–VI век в крепостта „Вердица“ край Твърдица

Историческият музей в Твърдица провежда за шеста поредна година археологически проучвания на късноантичната крепост и средновековен град „Вердица“, разположен в...