Американецът Чарлз Бенет и канадецът Жил Брасар, поставили основите на квантовата криптография, са лауреатите на награда „Тюринг“ за 2025 г.

Американският физик Чарлз Х. Бенет и канадският компютърен изследовател Жил Брасар са лауреатите на наградата „Тюринг“ (ACM A.M. Turing Award) за 2025 г., съобщи на сайта си Асоциацията за компютърна техника (АСМ).
Те получават престижното отличие заради съществения им принос в изграждането на основите на квантовата информационна наука и за революцията в безопасната комуникация и изчисленията.
Наградата „Тюринг“, често наричана „Нобелова награда за компютърни науки“, е придружена от парична премия от 1 милион долара, осигурена от „Гугъл“ (Google, Inc).
Бенет и Брасар са широко признати като основатели на квантовата информатика – гранична научна дисциплина между физиката и компютърните науки. Тя разглежда квантово-механичните явления не просто като свойства на материята, а като ресурси за обработка и предаване на информация.
През 1984 г. Бенет и Брасар представят първия практически протокол за квантова криптография, известен днес като BB84. В изследването си „Квантова криптография: Разпределение на публични ключове и подхвърляне на монета“ те доказват, че две страни могат да създадат таен ключ за криптиране, че сигурността на този ключ е гарантирана от законите на физиката и че защитата е непробиваема дори за противници с неограничена изчислителна мощ и технологично съвършенство , включително квантови компютри.
В продължение на четири десетилетия сътрудничеството между Бенет и Брасар свързва физиката и компютърните науки. Чрез внедряването на квантовите принципи в изчислителните модели, тяхната работа оказа влияние върху криптографията и дизайна на алгоритми, изчислителната сложност, теорията на обучението, интерактивните доказателства, математическата физика. ООН обяви 2025 г. за Международна година на квантовите науки и технологии.
Чарлз Х. Бенет е американски физик, чиито изследвания са в основите на квантовата информатика, квантовата криптография и квантовата телепортация. Той има водещ принос в утвърждаването на квантовата информационна наука като строга научна дисциплина, посочват от АСМ.
След като придобива бакалавърска степен от университета „Брандайс“ и докторска степен от Харвардския университет, през 1973 г. Бенет се присъединява към „Ай Би Ем Рисърч“ (IBM Research), където работи и до днес. Там той посвещава работата си на изследване на връзките между физиката и по-специалноо термодинамиката и квантовата механика, и компютърните науки, за да развие теоретичното и практическо разбиране на изчисленията и квантовата механика. Бенет е лауреат на престижни отличия като наградата „Волф“ по физика, награда „Миций“ (Micius Quantum Prize), наградата  „Граници на познанието“ в областта на фундаменталните науки, наградата „Пробив“ (Breakthrough Prize) във фундаменталната физика.
Бенет е член на Националната академия на науките на САЩ и чуждестранен член на Британското кралско научно дружество (Royal Society).
Жил Брасар е канадски компютърен учен, признат като първият в света, който навлиза в неизследваната територия на квантовата информатика. Той придобива бакалавърска и магистърска степен от Университета в Монреал, а през 1979 г. защитава докторска степен по теоретична компютърна наука в университета „Корнел“ под ръководството на лауреата на наградата „Тюринг“ за 1986 г. Джон Е. Хопкрофт.
Малко след това се присъединява към академичния състав на Университета в Монреал, а в периода от 2001 до 2021 г. заема позицията на Канадски изследователски катедрен ръководител по квантова информатика.
Брасар е офицер на Ордена на Канада и на Националния орден на Квебек. Той също като Бенет е и лауреат на наградата „Волф“ по физика, на награда „Миций“ (Micius Quantum Prize, наградата „Граници на познанието“ в областта на фундаменталните науки и наградата „Пробив“ (Breakthrough Prize) във фундаменталната физика. Член е на Британското кралско научно дружество и международен член на Националната академия на науките на САЩ.
Наградата „A.M. Тюринг“ носи името на британския математик Алън Тюринг, който формулира математическите основи и граници на изчислителната техника и има ключов принос за криптоанализа на шифъра „Енигма“ през Втората световна война.
От създаването си през 1966 г. до днес наградата „Тюринг“ отличава компютърните учени и инженери, които са създали системите и фундаменталните теоретични основи, движещи напред индустрията на информационните технологии. Всяка година лауреати на престижния приз на АСМ участват в срещи с млади изследователи на Хайделбергския лауреатски форум.
През 2024 г. с наградата "Тюринг" бяха отличени Андрю Барто и Ричард Сатън за приноса си за развитие на изкуствения интелект.