Три неизвестни досега антични пристанища, нови данни за пет каменни кариери от римската епоха и останки от праисторически животни са установили археолози при обход на дунавския бряг в участъка между устията на реките Огоста и Искър. Проучването е извършено в края на август и началото на септември, когато заради рекордно ниското ниво на Дунав са станали достъпни за оглед терени, които обикновено са под вода. Това съобщи за БТА проф. Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (БАН).
Екипът е обходил подробно около 50 км от крайбрежната ивица, като освен известните археологически обекти, чието състояние е било проверено, са регистрирани и нови находки. Сред тях са животински вкаменелости, произхождащи от разреда на китоподобните и датирани приблизително на 11 милиона години. Подобни находки са открити както на територията на област Враца, така и в област Плевен. За точното им определяне археолозите са потърсили съдействието на палеонтолози. Откритите вкаменелости свидетелстват за съвсем различна природна среда в далечното минало. Става дума за периоди отпреди появата на човека, когато в района се е простирало древно море между Карпатите и Стара планина. То е предхождало формирането на днешните реки и хидрографската система, обясни проф. Торбатов.
Сред новорегистрираните археологически обекти най-старият е праисторическо селище от ранния халколит, датирано приблизително от 4000 г. пр. Хр. То се намира близо до река Искър, в землището на село Байкал, област Плевен, и досега не е било известно на науката. По открития керамичен материал проф. Торбатов го свързва с културата Градешница, позната и от едноименното селище във Врачанско.
При обходите са установени и нови данни за добива и първичната обработка на камък в района през античността. Преди проучването е била известна една каменна кариера в землището на Горни Вадин. Сега археолозите са регистрирали още една в същото землище, две в други части на района и по една в землищата на Долни Вадин и Байкал. Така известните вече кариери в проучвания участък стават пет.
Въз основа на намерения материал специалистите са установили, че те са били експлоатирани през римската епоха и вероятно в началото на късната античност. Добиваният камък е използван частично при строителството на римския град Улпия Ескус край с. Гиген, както и за изграждането на множество крепости по дунавския бряг от римската и късноантичната епоха.
Особен интерес представлява откриването на три неизвестни досега антични пристанища, датирани също от римската епоха и късната античност. Едното се намира близо до Оряхово, малко след фериботния комплекс. Според проф. Торбатов то със сигурност е било свързано с голямо укрепено селище, обитавано от ранната бронзова епоха до българското Средновековие. По думите му на мястото има най-много археологически материали от римската епоха и късната античност. Ученият свързва обекта с известната от писмените извори крепост Аедава.
Второто пристанище е в землището на село Долни Вадин, непосредствено до една от каменните кариери и в близост до късноантичната крепост Валериана. Третото е открито в землището на село Байкал, в непосредствена близост до административната граница между областите Враца и Плевен. Проф. Торбатов го свързва с античната крепост Хунун, която също е локализирана на брега, непосредствено до това пристанище.
Археологическите материали показват, че районът е бил населен и използван през всички исторически епохи – от ранния халколит до наше време, каза още проф. Сергей Торбатов.