Двете събития представят част от резултатите на научен колектив от България и Румъния, който работи по проект на Софийския университет "Св. Климент Охридски" на тема "Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)", финансиран от Фонд "Научни изследвания". Изложбата и книгата са резултат от дългогодишни проучвания. Акцент в тях са скалните манастири и древни храмове и светилища от периода на налагане на християнството.
„Това са над 100 обекта със запазен интериор и екстериор, когато те са изпълнявали своите култови задължения. Обикновено хората свързват скалните манастири с Второто българско царство, но в Добруджа имам колония от късната античност. Това е по река Суха, където е минавала границата между римските провинции Скития и Втора Мизия. Има и колония от Първото българско царство от 10 и началото на 11 век. Любопитно е, че в представите на хората в скалните манастири са живели отшелници, които са се откъснали от света, но това не е така. Почти всички скални манастири са били в непосредствена близост до крепостите. Имало е една симфония между градския живот и монашеството, което било духовният водач на населението“, каза проф. Атанасов.
По думите му голяма част от скалните манастири се намират в Североизточна България. Това се обяснява с факта, че са били изграждани в близост до държавните центрове.