Археологът проф. Николай Овчаров представи в Казанлък иновативна дигитална възстановка на част от средновековния град Крън


Археологът проф. Николай Овчаров представи в Исторически музей “Искра” в Казанлък иновативна дигитална възстановка на кула от 14-и век, част от средновековния град Крън, за който той пише в книгата си “Господарите на Крън и техните съкровища”. Възстановката е създадена съвместно с Емил Михов от Габрово и неговия екип от компютърни специалисти и дава възможност на зрителя чрез 3д очила да надникне в замъка от 14-и век, за който археологът представя доказателства, че се е намирал на територията на днешен Казанлък.
Това, че средновековният град Крън се е намирал на територията на днешен Казанлък, заляга в моята книга. Става дума за езикови обяснения, посредством които става ясно, че името “Казанлък” идва именно от “Крън” с едно много сложно транскрибиране”, обясни пред БТА проф. Николай Овчаров. По думите му това води към древния средновековен град, който вече повече от век се търси на различни места в казанлъшкото поле. Той отбеляза, че едно от доказателствата за твърдението му е снимка от началото на 20-и век, която показва, че в старата част на Казанлък е имало средновековен замък от 14-и век. В разработката си проф. Овчаров привежда сериозни аргументи в подкрепа на това, че именно тази кула, известна в Казанлък като „Бялата кула“, е замъкът на деспот Алдимир и владетелите на Крън.
“За съжаление не могат да се направят разкопки, защото на мястото в момента се намира църквата “Св. Пророк Илия”, но на базата на тази снимка и на различни доказателства, които имаме от аналогия с други обекти от България, Византия и Сърбия от 14-и век, ние успяхме да направим тази дигитална възстановка, която сега представяме. Смятаме, че кулата е на около пет етажа, макар на снимката да са запазени само три от тях. Долу е имало стопански помещения, места за складове, за боеприпаси, а горните етажи са били жилищните помещения. Именно жилищните помещения са показани във възстановката с целия интериор на 14-и век”, разказа археологът. Той подчерта, че в дигиталния вариант има и актьори, което се прави за пръв път в България и за което са били необходими както много археологически и исторически данни, така и много работа на компютърните специалисти. “Така виждаме напълно и живота в кулата”, отбеляза проф. Овчаров.
Археологът напомни, че повод за написването на книгата “Господарите на Крън и техните съкровища” е конфискуваното преди няколко години от иманяри златно съкровище от накити на последната принцеса на Крън, което в момента е представено в самостоятелна експозиция от средновековни предмети в казанлъшкия Исторически музей „Искра“. “Винаги съм искал да усещам духа на историята. Историята си е история, но е важното да се усети човекът зад нея и това ни позволяват дигиталните методи. Ако не бяха те, нямаше как да можем да видим как тези златни накити, които са изложени в музея, са стояли на истински човек”, каза още той.
Проф. Николай Овчаров подчерта, че България е една от трите страни в Европа с най-много археологически паметници, редом с Гърция и Италия. “Знаем какво правят те, за да развиват своите паметници, а ние изоставаме безумно в това отношение”, каза още той и изрази мнение, че разкритията в Долината на тракийските царе, в Перперикон и на други места в страната, трябва да се превърнат в обект на културно-историческия туризъм и на българската икономика. Археологът отбеляза, че в Казанлък тракийското наследство е много добре експонирано и известно на всички. “В момента обаче виждаме, че то има много важна средновековна история, по която предстои да работим”, коментира той. Проф. Овчаров допълни, че всичко това не е имало как да стане без подкрепата на Община Казанлък.
“Изградихме 360-градусовата кула по археологически данни и вкарахме вътре над осем актьори, което беше налудничев експеримент”, коментира Емил Михов. Той отбеляза, че могат да се допълнят и още, а чрез тази технология целта е не просто да има едно статично представяне, а да се разказва история чрез тези актьори.
Кметът на Казанлък Галина Стоянова благодари на проф. Овчаров за това, че е инициирал проекта. “Оказа се, че описаната в книгата на проф. Николай Овчаров история е напълно непозната за Казанлък”, коментира тя и отбеляза, че предстоят и други съвместни проекти.

София

Днес започват 42-рите празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол

От днес започват 42-рите празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол, които ще продължат до 6 септември. Тази година фестивалът ще...

София

Фестивалът „Гала в София“ завършва днес с концерта „Синя нощ“

Фестивалът „Гала в София“ ще завърши днес с кросоувър концерта „Синя нощ“ с Дейвид Гарет (цигулка) и Соня Йончева пред...

Варна

Изкуството ни напомня, че има чувства, които всички разбираме, каза Ия Петкова при откриването на фестивала „Любовта е лудост“ във Варна

В свят, който все по-често ни разделя, изкуството продължава да ни събира - в една зала, пред един екран, пред...

Вашингтон

Учени създадоха наночастици, които ускоряват срастването на зъбните импланти с костите

Учени от университета „Крал Халид" в Саудитска Арабия, съвместно с колеги от Пакистан, са разработили нов материал, който ускорява срастването...

Панама

Силните горещини помрачават блясъка на сините крила на пеперудите морфо, показва изследване

Пеперудата морфо, известна със забележителните си сини крила, които са вдъхновили дори създаването на емоджи, е застрашена от глобалното затопляне,...

Казанлък

Изложбата „Белези на времето" представя в галерията в Казанлък творческия път на художника Антон Антонов

Изложбата „Белези на времето" на художника Антон Антонов беше официално открита в централната сграда на Художествената галерия в Казанлък. Тя...