Археолози проучват най-представителната част на средновековната крепост „Малкото кале“ край боляровското село Воден

Археолозите, които това лято проучват средновековната крепост „Малкото кале“ край боляровското село Воден, са достигнали до най-представителната част на укреплението, където се предполага, че са се намирали жилищните помещения на владетеля и неговото семейство.
„Тази година работим в помещение, разположено южно от входа в източната крепостна стена, където разкриваме много интересен архитектурен ансамбъл. Надявам се до края на разкопките да получим информацията, която очакваме. Засега по-интересните находки са бронзови пластини, най-вероятно от обков на тоалетни сандъчета, характерни за този период. В момента почистваме пласт от паднали тухли, керемиди и камъни от срутения покрив, а когато достигнем до подовото ниво, очаквам находките да станат повече“, разказа археологът от Регионалния исторически музей в Ямбол Явор Русев.
По думите му проучванията са навлезли в най-интригуващата зона на крепостта. „През годините разкрихме помещенията, в които е живял малоброен военен гарнизон – местата за обитаване, готвене и хранене. Сега сме в най-интересния ъгъл на крепостта – там, където вероятно са били спалните помещения на владетеля и неговото семейство. Именно там очакваме най-съществените резултати“, посочи археологът.
Разкопките на „Малкото кале“ се провеждат за 17-а поредна година. И през настоящия сезон в тях участват археолози от Регионалния исторически музей – Ямбол и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Студентската археологическа експедиция се ръководи от доц. д-р Диана Стоянова.
Археологическите проучвания на „Малкото кале“ започват през 2008 г., първоначално като спасителни разкопки след иманярски набези. През 2017 г. средновековният комплекс, включващ крепостта и разположения в близост манастир, е обявен за недвижима културна ценност с национално значение.
Според археолозите крепостта е била резиденция на византийски аристократ от фамилията Ватаци. Построена е през 30-те години на XI век, след трайното присъединяване на Източна Тракия към Византийската империя, обитавана е около 150 години и е разрушена в края на XII век по време на Третия кръстоносен поход. Последният период на обитаване се свързва с управлението на император Мануил I Комнин.
„На базата на намерените оловни печати от входяща кореспонденция разполагаме с няколко печата на хора с фамилията Ватаци. Тази фамилия е била много влиятелна в Адрианопол и смятаме, че крепостта вероятно е била резиденция на неин представител, който е управлявал своя прония (феодално имение) в района“, разказа още археологът Явор Русев.
Той предупреди, че липсата на целево държавно финансиране затруднява не само разкопките, но и опазването на вече разкритите структури. „Това, което сме проучили, започва да се руши. Докато работим в единия край, другият се разрушава. Ако мястото остане без поддръжка една-две години, природата си го възвръща – всичко обраства и първо трябва отново да се разчиства. Необходимо е сериозно финансиране, за да можем освен да проучваме, да отделяме средства и за консервация и реставрация, защото положението вече е много тежко“, заяви Русев.
Според него, ако бъде осигурено финансиране през следващата година, археолозите ще могат да приключат проучването на вътрешното пространство на крепостта. „Остана сравнително малък участък в югоизточния ъгъл. При по-продължителен археологически сезон бихме могли да завършим проучването на вътрешността на крепостта“, каза още той. По думите му до момента са проучени 90% от крепостта.
През 2024 г. в крепостта археолозите откриха погребална камера с човешки останки. Очевидно става въпрос за крипта в рамките на семеен параклис, принадлежал на представители на висшата византийска аристокрация от средата на ХI до края на XII век, разказа тогава пред БТА археологът, университетски преподавател и директор на Регионалния исторически музей в Ямбол гл. ас. д-р Стефан Бакърджиев.