Археолози проучват некропол от три надгробни могили в местността Червен баир край Ямбол

Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) – Ямбол проучват три надгробни могили с погребения от тракийско и римско време. Те са разкрити при разкопки в местността Червен баир, край северния изход на града. Най-ранната могила датира от средата на третото хилядолетие пр. Хр., т. е. от ранната бронзова епоха, съобщи за БТА ръководителят на проучванията д-р Тодор Вълчев.
„В трите разкрити могили са установени следи от погребални практики, които са от различни периоди, затова всяка има своя специфика“, посочи археологът. В източната могила, определена като най-ранна, е разкрита ритуална структура от по-късния тракийски период. Там са открити останки от двама възрастни и едно дете, като костите не са в анатомичен ред, което вероятно свидетелства за някакъв специален ритуал.
Другите две могили принадлежат на късната желязна епоха, т.е. на тракийския период. Характерно за тях е наличието на т. нар. крепида – кръгла каменна структура, която огражда сакрално пространство, отделящо света на мъртвите от този на живите, обясни д-р Вълчев.
В средната могила, която е и най-голяма (диаметър 25 м, височина около 2,20 м), крепидата има диаметър 18 м. В нея не е открито погребение, което да се свърже с нея, което предполага, че тя е изградена за религиозен ритуал, каза ученият и добави: В същата могила са проучени две по-късни погребения от римската епоха, при които гробните ями са били вкопани във вече съществуващата могила. Покойниците са положени с дарове – керамични и стъклени съдове, както и накити.
Третата могила, разположена западно от останалите, също има крепида, но с по-ниска височина. Там е открито погребение на дете и възрастен в една гробна яма, заедно с керамичен съд – аскос, поставен като дар. Установена е и т. нар. тризна – погребална структура с умишлено счупени съдове, в случая две паници и две кани, което е специфичен поменален ритуал, уточни Вълчев.
„Може да се каже, че по-високата и скалиста част на района в древността е била предназначена за зона на мъртвите. Селищата обикновено са се намирали в ниското, близо до река. На този етап не може да се установи с какво селище се обвързват могилите от тракийския период“, обобщи археологът.
Със сигурност обаче, структурите на Червен баир датират от времето, когато тракийският и античен град Кабиле вече се е формирал като политически, културен, търговски и религиозен център, посочи д-р Вълчев.
Разкопките в местността започнаха в средата на юли т. г. Те са спасителни археологически проучвания, свързани с инвестиционно намерение на Община Ямбол за социализация на района. Целта е теренът на вече несъществуващото военно поделение да бъде превърнат в зона със смесено предназначение – за жилищни и обществени функции, поясни представител на РИМ – Ямбол.
Д-р Тодор Вълчев работи предимно в проучвания на ранната бронзова епоха. През февруари 2024 г. той представи свое авторско научно изследване „Издирване на археологически обекти в област Ямбол“. Натрупаният археологически опит той споделя и в статии, включени в научното издание „От степите към Балканите. Ямната култура в Горна Тракия”. Сборникът беше издаден в рамките на българо-полски археологически проект и представен в Регионалния исторически музей в Ямбол през април тази година.