Археолози проучват в Солницата край Провадия яма с обредни предмети отпреди около 6 300 години

През тази година в праисторическия солодобивен център „Провадия – Солницата“ е разкрита яма, пълна с обредни предмети, съобщи днес ръководителят на разкопките академик Васил Николов.
Откритието е от къснохалколитната епоха. По думите на Николов ямата вероятно е направена съвсем в края на живота на селището – около 4 350 години преди Христа. Тя все още не е проучена изцяло, но е видно, че в нея хората са депонирали важни обредни предмети, сред които напълно запазен изящен зооморфен керамичен съд с много богата украса. Направен е като бик, лежащ на лявата си страна, с изправена нагоре шия. Такъв тип съдове има открити само няколко на територията на страната, но този е с най-доброто моделиране, което съм виждал, обясни Николов. Той уточни, че проучванията на ямата ще продължат в дълбочина, а мнението му за съда под формата на бик бе, че най-вероятно е пълнен с течност, тъй като това животно е символ на мъжкото начало и плодородието. Николов каза още, че това е първата подобна яма от тези времена, разкрита в Солницата. 
Ръководителят на разкопките съобщи още, че са приключили изследванията на костите на скитския войн, чийто гроб бе открит през миналата година, а в него бе намерен и уникален скиптър. Резултатите от проучването показват, че мъжът е бил на около 25 години, много силен и има леки изкривявания на костите, които доказват, че е бил воин конник.
През тази година продължават проучванията на къщи, изгорели през късния халколит, както и на запазената част от дома на тракийския владетел, построен 100-200 години преди началото на новата ера. За тракийското наследство Николов посочи, че са разкрити останки от две постройки, които вероятно са били разрушени през късната римска епоха - 3-4-и век. Едната сграда е била правоъгълна, другата - Г-образна. Виждат се вътрешните стени, които са оформяли помещенията. Целият комплекс е бил обърнат на изток-югоизток. Могилата над него е била натрупвана дълги години, което доказва, че владетелят и потомците му са били много богати хора, поясни Николов. Той каза още, че когато за пръв път преди 20 години е застанал пред могилата, тя е била с височина над 20 метра. „Нито прилича на селищна могила, нито на надгробна. Оказа се, че е и двете“, посочи Николов. И подчерта, че е редно да имаме държавна политика, за да популяризираме факта, че ранните крепостни стени на селището край днешна Провадия са правени много преди египетските пирамиди. Ако първата пирамида е от 2 600 години преди Христа, първата каменна стена тук е с две хилядолетия по-стара, посочи ръководителят на разкопките.
Археолозите продължават и проучванията на производствения център за сол на древните жители на района. Тази година са разкрити огромни като размер съоръжения, вероятно строени около 5 200 години пр. Хр. Освен че са били много богати, тези хора са били и изключително иновативни и интелигентни, обясни Николов. И допълни, че още не не е ясно как точно древните са издигали къщите на по два и три етажа. В селището не е открита едноетажна къща, каза Николов. По думите му обикновено на първия етаж местните са складирали солта си, а на втория са живеели. В момента археолозите проучват няколко такива постройки, в които са разкрити и внушителни пещи, които са ползвали за готвене и да отопление.
В рамките на проучванията през тази година учените са се натъкнали и на много керамични артефакти, както и на различни фигури, някои от които от кост. В комплекса са намерени и различни разфасовки, които изясняват как древните са правели солта на кюлчета или са ползвали различни по обем съдове, за да търгуват с нея.
Праисторическият солодобивен център „Провадия – Солницата“ е просъществувал от около 5600 до 4350 година пр. Хр. В това селище се е развивало най-ранното специализирано производство на сол в Европа, а направената от древните каменна крепост е една от първите на Стария континент. На практика праисторическият център е бил първият европейски „монетен двор“, защото преди 7 хиляди години солта е била най-ценната стока.