Архитекти създадоха физически и дигитални модели на изгубени емблематични сгради от Варна

Архитекти създадоха дигитални и физически модели на съборени емблематични сгради във Варна. Първият модул от техния проект „Невидимият град“ бе представен в Музея за нова история на Варна, където ще остане, за да бъде достъпен за разглеждане от посетителите. 
Проектът е разработен от регионалната колегия на Камарата на архитектите в България (КАБ) и е частично подкрепен от Фонд „Култура“ на Община Варна. Идеята е на д-р арх. Надя Стаматова и датира отпреди две години, каза председателят на организацията арх. Марин Велчев. Представените сгради вече не съществуват, но повечето варненци ги помнят, добави той. В една от къщите е живял и работил неговият дядо. „Искаме жителите и гостите на града, децата и младежите да могат да видят това изгубено наследство“, посочи още Велчев и добави, че проектът ще има продължение и изложбата ще бъде пътуваща. 
Моделите в експозицията представят шест локации с вече несъществуващи сгради с културна стойност в архитектурно-археологическия резерват „Одесос“ и охранителната му зона, поясни за БТА ръководителят на проекта д-р арх. Надя Стаматова. Зданията са визуализирани по два начина - чрез произведени с 3D принтер модели и чрез холограми, видими с мобилното приложение за смартфони Invisible city.
Могат да се видят баня „Гъбата“ на ул. „Стефан Стамболов“ 16; къщата на Марийка кап. Рандева на ул. ,,Драгоман“ 12; „Картофената къща“ на бул. „Княз Борис I“ 57; комплексът сгради на мястото на т.нар. „Дупката“ на бул. „Княз Борис I“; Турското консулство и домът на братя Тедески на бул. „Приморски“ 21 и 23; фамилният дом на Кривошиеви на ул. „Д-р Лудвиг Заменхоф“ 24 и къщата на Темелко Костов на ул. „Дебър“ 22. 
Макетите са бели, разположени на аугментирана карта върху аероснимки с дрон на местата, където са се намирали. Намерението на създателите е всички те да светят, задействани с бутони. Мобилното приложение, показващо холограмите на сградите в техния автентичен вид, съдържа и подробна информация под формата на текст и архивен снимков материал. Същите данни фигурират и върху постери, които придружават изложбата. 
Намерението на създателите е проектът да има продължение, като се изготвят нови експозиционни модули с по 5-6 обекта на всеки шест месеца, за което ще кандидатстват отново по Фонд „Култура“, обясни арх. Стаматова. „Искаме да развиваме идеята, защото с всеки сезон се губят здания от нашия град. За съжаление Варна е първенец в това отношение“, добави тя. Припомни, че за някои от сградите са се водили дела, преди те да бъдат съборени, или за това да бъдат възстановени. Издавани са отрицателни становища за промяната им от консултативния съвет към кмета. 
От показаните в първия модул здания, най-напред е изчезнал от пейзажа на Варна Домът на братя Тедески - 1975 г. Там е било консулство на Австро-Унгарската империя и на Франция. Най-скоро изгубеният обект е баня „Гъбата“, която бе срината преди три години, за да се изгради многоетажен блок. Къщата до Кукления театър бе опожарена два пъти преди да бъде съборена, а „Картофената къща“ е еманация на процеса по унищожаване на културното наследство у нас, каза арх. Стаматова. „На повечето места вече има нови сгради. Ние искаме тези, които все още съществуват, да се запазят, но не може да се удържа пред инвеститорския натиск“, посочи още архитектката. Според нея Варна може да почерпи пример от Варшава, където историческият център е преизграден по чертежи и снимки.
Проектът „Невидимият град“ е подпомогнат логистично от териториалната организация на Федерацията на научно-техническите съюзи в България и Съюза на архитектите в България (САБ) - дружество Варна. В него са участвали членове от КАБ, САБ, НТД „Архитектура и аугментирана реалност“, ВИАД „Наследство“ и стажанти. Подборът на архивни материали е направен от Борислав Петров и арх. Ирина Ефтимова. По картата са работили д-р арх. Надя Стаматова, инж. Иван Атанасов, Алейна Чалък; по дигиталните модели - арх. Стефан Йорданов, арх. инж.-дизaйнер Христо Ханджийски, арх. Вера Димитрова, арх. Мария Найденова, д-р арх. Нона Цекова, арх. Цветан Цеков. 3D принтирането е дело на д-р арх. Нона Цекова, арх. Орлин Перфанов; АR приложението - на д-р арх. Надя Стаматова, д-р Божана Иванова, инж. Шуаиб Юсуф, арх. Орлин Перфанов. Графичният дизайн на таблата е на Димитър Трайчев  и „Сталкер“ ООД.