Архивът на Българската телеграфна агенция е богатство с национално значение, каза в Пловдив директорът на дирекция „Архиви и справочна“

Архивът на Българската телеграфна агенция (БТА) е богатство с национално значение, който съхранява повече от 125 години историята на България и света. Това каза Десислава Севова, директор на дирекция „Архиви и справочна“ на БТА на днешната специална хибридна сесия, посветена на темата „Преосмисляне на стойността на научните изследвания в епохата на отворената наука“. Събитието е част от 17-ата Международна конференция „Образование и научни изследвания в информационното общество“ (ERIS).
Създадена през 1898 г. към Министерството на външните работи и изповеданията, Агенцията започва дейността си с първия бюлетин, подписан от първия директор Оскар Искендер. През 1934 г. е създадена „Служба за документация“, която поставя основите на систематичното събиране на печатни материали. С годините БТА издава редовни и специални бюлетини, включително и такива с ограничен достъп и различна степен на секретност, разказа Севова.
Посочи, че през ХХ век дейността на Агенцията се разширява. От 1965 г. започва издаването на списания като ЛИК, „По света“, „Наука и техника“ и „Паралели“, които се превръщат в прозорец към културата и науката. Фотоархивът също има ключова роля – първият фотограф е назначен през 1940 г., а през 1952 г. се създава редакция „Пресфото“. Сред успехите е международно признание на снимки на български фотографи.
Днес архивите са организирани в дирекция „Архиви и справочна“ (от 2021 г.), която включва „Исторически архив“, „Справочна“, „Фото- и видеоархив“ и Библиотеката на БТА. В тях се пазят милиони страници, стотици хиляди фотографии и десетки хиляди книги и справочни материали. Чрез „БТА читалня“ те са достъпни за журналисти, изследователи и културни институции.
„Модернизацията е свързана с дигитализацията на фондовете по Националния план за възстановяване и устойчивост. БТА изгради дигитализационен център с най-съвременно оборудване и нови архивохранилища с оптимални условия за съхранение“, каза Севова и уточни, че към 15 септември 2025 г. данните са както следва: Бюлетини и списания – общ обем около 5 300 000 страници; дигитализирани 3 700 000 (74%); Бюлетини на микрофиш-носител – общо 960 000 страници; дигитализирани 900 000 (94%); Фотоархив – общ обем около 1 800 000 кадъра, като се планира дигитализация на около 650 000 снимки с придружаващ текст; дигитализирани са около 430 000 (66% от заложения обем и 24% от целия архив).
Според нея ключов елемент в развитието е изграждането на семантична информационна система за управление на данните. Тя е съобразена с модела на Europeana и позволява лесен обмен на информация. Чрез йерархична структура на обектите и използване на метаданни системата минимизира грешки и улеснява търсенето и анализа, което гарантира устойчивост и достъпност на данните в дългосрочен план.
„Архивът на БТА съчетава историческа памет и съвременни технологии. Тoй е надежден свидетел на миналото и инструмент за бъдещето, като неговата дигитализация и отворен достъп осигуряват мястото му в националната и европейската културна и информационна среда”, каза в заключение Севова.
„Това е прекрасна конференция и още по-добра възможност за работа в мрежа за млади и опитни изследователи, които вярват, че науката трябва да се развива открито и отговорно към обществото. Политиките за отворена наука далеч надхвърлят специфичните изследователски цели в академичната сфера.Тяхното въздействие достига до множество взаимосвързани области на обществото, предлагайки по-силни връзки между изследователи, новатори, бизнеси и други заинтересовани страни“, каза в приветственото си слово на английски език проф. Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката в България, който се включи онлайн.
Той посочи, че България е направила своите стъпки за улесняване и за по-добро и по-отворено бъдеще за своите изследвания, с разработването, приемането, прилагането и по-нататъшното развитие на Националния план за отворена наука., „Откакто предприехме действия, наблюдаваме постоянно повишаване на ефективността на финансирането, прозрачността и качеството на резултатите от научните изследвания, ускоряване на повторното използване на знания, трансфера на технологии и иновациите, увеличаване на участието на частния сектор и бизнеса в научноизследователски дейности и въвеждането на нови възможности, които да помогнат на нашата общност да се справи с ежедневните и глобалните предизвикателства. Надграждайки този напредък, става ясно защо трябва да преосмислим стойността на научните изследвания в ерата на отворената наука“, добави проф. Костадинов.
По думите на организаторите хибридната сесия дава възможност за международен обмен на идеи и добри практики, както и за обсъждане на бъдещето на отворената наука като основен двигател за иновации, доверие и приобщаване към обществото.
Програмата, която продължава и утре, събира международни експерти, политици, библиотекари и изследователи, за да обсъдят отворения достъп, библиотеките и инфраструктурите на знанието; дигитализацията и културното наследство; философиите и доверието в отворената наука; както и управлението на научни данни.
Основни акценти сa лекциите на проф. Елена Джилия от университета в Торино, Италия, проф. Грегъри Макридис, президент на Европейската федерация на Steam academy, проф.Томас Рис Евънс от Университета на Гринуич, Великобритания, както и участието на представители на Националната библиотека „Иван Вазов“-Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Институт по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) към БАН.
Всяка сесия включва пленарни доклади, казуси и иновативни практики от цяла Европа и извън нея, насърчавайки диалог между академичната общност, културните институции и политиците. Подчертавайки разнообразните перспективи – от отворени метрики до гражданска наука – сесията акцентира върху значението на равнопоставеността, прозрачността и сътрудничеството в научните изследвания.
Хибридното събитие има за цел да засили глобалното ангажиране с отворената наука и нейното трансформиращо въздействие върху обществото, подчертават организаторите.
Събитието се осъществява с помощта на проекта AURA, финансиран от Коалицията за напредък в научните изследвания (CoARA).