Животът на Асен Диамандиев е бил насочен към съзиждане, каза в интервю за БТА проф. Юлиан Куюмджиев

Животът на Асен Диамандиев е бил насочен към съзиждане, каза в интервю за БТА проф. Юлиан Куюмджиев.
Заедно със съпругата си Полина той пише биографията на българския композитор, педагог и диригент, от чието рождение отбелязваме 110 години на 16 ноември.
Куюмджиев описва композитора като много енергичен човек. „Още си спомням, когато отивам да му покажа първия екземпляр на книгата, го виждам в една стая с група студенти. Те са седнали, слушат, той прав, енергичен. Беше на 85 години вече, продължаваше да преподава. Поне още една-две години продължи“, добави той.
Асен Диамандиев е съчетавал много различни дейности, каза професорът. Едновременно е бил композитор, ръководител на Пловдивския ансамбъл за народни песни и танци и диригент на Пловдивското певческо дружество, което поема от неговия основател Ангел Букорещлиев. Съвместявал е и деканството на Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив (днес Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“) с работата като директор на пловдивското музикално училище (днес Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”).
През 1948 г., когато се завръща в Пловдив, след като известно време работи в София, той създава Пловдивския ансамбъл за народни песни и танци, който включва смесен народен хор, народен оркестър и танцов ансамбъл. С това той поставя началото на този род формации, казва Куюмджиев. Днес съставът продължава да съществува под името Ансамбъл „Тракия“. 
По време на неговата работа в музикалното училище в Пловдив у проф. Диамандиев узрява идеята, че трябва да се подготвят специалисти по предмета, който тогава се е казвал „пеене“, казва проф. Куюмджиев. За тази цел, с разрешението на тогавашния ректор на Държавната музикална академия (днес Националната музикална академия „Акад. Панчо Владигеров“) проф. Владимир Аврамов, Асен Диамандиев основава филиал на академията в Пловдив. 
По думите на проф. Куюмджиев филиалът започва от нищото – тогава той няма база, използват се стаи на музикалното училище. Екипът се състои само от проф. Диамандиев като единствения щатен преподавател и един служител. Въпреки това, още първата учебна година в него постъпват близо сто студенти от почти всички окръжни градове. Интересът е бил много голям, продължава Куюмджиев. 
Асен Диамандиев внася много важна промяна – по специалност музикална педагогика, в която дотогава са одобрявани само кандидати с класически инструменти и с класическо пеене, започват да се приемат и кандидати с народни инструменти и с народно пеене. 
През 1972 г. той издейства пловдивският филиал да се превърне в самостоятелно висше музикално училище – Висш музикално-педагогически институт – на което от декан става ректор.
Сред творчеството на Асен Диамандиев преобладават фолклорните обработки, хоровите песни и детските песни, казва Куюмджиев. Композиторът има много творби в жанра песен на фолклорна основа. Той е автор на много песни от репертоара на своя фолклорен състав, които той сам е издирил и след това обработил за многогласен хор. По думите на проф. Куюмджиев, Диамандиев има и великолепни образци на детската училищна песен, които са и до днес в редица учебници по музика и в хорови сборници. 
„В тях той реализира това, което прави в часовете по солфеж“, казва професорът. „При него има тясна връзка между тези две дейности – композиторската и педагогическата“.
Той разказва, че повечето камерно-инструментални произведения на Асен Диамандиев са писани за негови колеги в института, които са техните първи изпълнители. В инструменталната музика композиторът се проявява по друг начин. Проф. Куюмджиев пояснява, че в тях се открива по-съвременно музикално мислене, в тях Диамандиев се докосва до по-модерни за времето похвати в композицията. Според проф. Куюмджиев, много от тези произведения заслужават внимание и днес.
„Смятам, че неговата музика трябва по-често да звучи, тя трябва да се познава, защото е класика“, заключи проф. Куюмджиев.