"Всичко, което си представяме като светлина", многоезичен филм, чието действие се развива в Мумбай, финансовата столица на страната, спечели няколко международни награди тази година, включително Голямата награда на кинофестивала в Кан, и е първата индийска продукция, номинирана в категорията за най-добър режисьор на наградите "Златен глобус", които ще бъдат раздадени на 5 януари. Той е номиниран и в категорията за чуждоезични филми.
За режисьорката Паял Кападия отзвукът за дебютния й филм в родната й страна е допълнителен бонус към наградите, които филмът получи в чужбина. "За независимите филми е много трудно да получат екран в Индия. Аз съм много щастлива от отзвука. Сега искам да покажа филма на места в страната, където досега не е показван, в по-малките градове", казва Кападия в интервю за Ройтерс.
Независимите, артхаус филми не намират много почитатели в Индия, където публиката е възпитана основно от боливудски и други масови продукции с песни и танци, с насилие и мелодрама, въпреки че по-сериозното съдържание в стрийминг платформите бавно променя вкусовете.
С повече от 2 милиона щатски долара от продажби в света "Всичко, което си представяме като светлина", е в краткия списък на номинациите за "Оскар" в категориите за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър оригинален сценарий. Но това не е официалната кандидатура на Индия за наградата за най-добър международен филм на "Оскарите".
38-годишната Кападия казва, че идеята за филма й е хрумнала в чакалнята на болница. Първоначално замислен като късометражен филм, той й отнема осем години.
Бившият президент на САЩ Барак Обама избира "Всичко, което си представяме като светлина" за един от своите любими филми на годината в списък, който сподели в социалните мрежи.
Филмът е за приятелството и любовния живот на три имигрантки, които живеят и работят в пренаселения Мумбай.
"Мумбай е град с много противоречия. Докато животът може да бъде тежък тук, той дава на хората и усещане за свобода. Опитахме се да уловим това и във филма“, казва Кападия.