Асоциацията на европейските журналисти в България организира изложба, работилница и лични истории за насилственото изселване

Асоциацията на европейските журналисти в България организира изложба, работилница и лични истории за насилственото изселване. Събитията са свързани с изложбата „Прогонването/ Banishment“, която ще бъде представена в София на 3 юни, съобщават организаторите.
Програмата включва работилница за журналисти, изложба, както и поредица от лични разкази и тематични турове, които ще разкрият историите зад фотографските кадри и контекста на времето.
На 4 юни ще се проведе безплатен работен семинар, предназначен за журналисти и медийни работници. Той ще се проведе в Гарнизонното стрелбище в центъра на София. Мимоза Димитрова, психоаналитик, и Диана Иванова, съкуратор на изложбата, ще дискутират с участниците как да разказваме за травмата. „Темите за вторична и колективна травма ще бъдат разгледани чрез примери за свидетелства и фотографията като форма на изразяване и път към създаване на общност. Отварянето на невидимите рани посредством свидетелство и разказ е важна част от усилията за опазване на паметта и разпространяване на историческата истина“, отбелязват от екипа. 
Премиерата на изложбата за България ще се състои на 3 юни в Гарнизонното стрелбище - Експозиция за национално помирение към Регионалния исторически музей в София (Южен парк). В рамките на изложбата ще бъдат представени фотографии, документиращи две различни вълни на изселване - тази от 1989 г., която доведе до депортиране на над 360 000 души в България, както и невижданите досега кадри от 1969 г., от друга вълна на принудителна миграция.
Проектът „Прогонването“ е с участие на турските фотографи Бехич Гюналан и Сюлейман Акман, чиято работа създава диалог между две поколения, две вълни и два периода на изселване. Фотографиите не преговарят с миналото, а го изваждат от мълчанието, като създават мощна визуална памет за събитията, за които дълго е е бил потулван гласът.
„Кадрите са част от Визуалния архив на асимилацията — инициатива, създадена от Зейнеп Зафер и Диана Иванова, чиято мисия е да събере снимки и документи за репресиите и асимилацията на българските турци, допълвайки историческата памет и създавайки пространство за диалог“, разказват от екипа. 
След откриването в Южен парк ще се проведе кратка дискусия в „Топлоцентралата“, където участниците ще имат възможност да обменят мнения и впечатления. 
Организаторите уточняват, че допълнителната програма включва серия от турове, които ще потопят участниците в личните разкази за изселването и опита на хората, преживели тези събития. Всеки един тур е индивидуално и различно преживяване, провеждащо се с доброволни посланици, които имат лична връзка с темата. 
На 4 юни Несрин Филиз, психологическа консултантка, ще разкаже за живота си като българска туркиня, принудена да напусне България и да започне нов живот в Турция и Германия. На 10 юни Вера Гоцева, фотограф и групов терапевт, ще сподели за своята работа като свидетел на събитията от 1989 г. 14 юни Дарина Сарелска, журналист, университетски преподавател в Американския университет в Благоевград. Тя ще разкаже как е и дъщеря на Моазес, която става Марушка по време на насилственото преименуване, т.нар. Възродителен процес, през 1984 г.
На 24 юни ще има събитие с журналиста Тайфур Хюсеин. Той е на 5 години, когато преживява насилствената смяна на имената – своето и на цялото му семейство. През лятото на 1989 г. семейството напуска България. Шест месеца по-късно, в началото на 1990 г., след падането на режима на Тодор Живков, семейството се завръща обратно.
На 1 юли - със Зекие Емин, архитект и журналист. Зекие Емин е архитект и главен редактор в stroiinfo.com. Преди няколко години тя случайно открива семейни фотографии от януари 1985 г., направени от баща ѝ Емин Емин точно по време на насилственото преименуване в неговото село Брестовене, Разградско. Тогава той е 16-годишен ученик и запален любител фотограф - снима с новия си руски фотоапарат Фед 5в. Тези фотографии днес са исторически документ – те са единствените досега от периода на насилствена асимилация през 1984/85 г., известен като „възродителен процес“ и могат да бъдат видени във Визуалния архив на асимилацията.
На 5 юли събитието ще бъде с Радост Николаева, журналист, културен мениджър. Радост Николаева е изпратена през януари 1985 г. като млад журналист от „Народна младеж“ във Варна и Кърджали да разказва за „доброволната“ смяна на имената. Опашките от хора, чакащи да получат новите си паспорти с чужди имена, оставя върху нея дълбок отпечатък. Години по-късно формулира това като „необяснимото чувство на вина, която сякаш изкупвам и до днес, че в онзи момент не застанах на опашката редом с чакащите в Кърджали за насилствена смяна на имената им“. През 2002 г. Създава артдвижение „Кръг“ и работи основно в Кърджали и село Дъждовница. През 2009 г. е сред организаторите на изложбата на Бехич Гюналан в Кърджали. 
/ВСР