Младият изследовател Ерик Димитров разработва макромолекули за биомедицината

Младият български изследовател Ерик Димитров разработва макромолекули за приложение в биомедицината. Той е докторант, работи в Института по полимери на Българската академия на науките (БАН). Димитров е един от тримата млади български химици, които са подбрани за участие в 74-ото издание на срещата на нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия, в края на месец юни.
Моята докторантура е фокусирана върху разработването на различни синтетични стратегии за получаване на макромолекули с приложения в биомедицината, каза Ерик Димитров пред БТА. 
Работата му е основно в две насоки. „Една от тях е разработването на носители на лекарства и биоактивни вещества. Не всички форми на лекарствата могат да се прилагат по еднакъв начин. Знаете, че има лекарства, които се приемат под формата на таблетки или сироп през устата, други се приемат инжекционно или по друг начин. Но съществуват и други етапи в приложението на лекарството и начини, по които се прилага. Те вече са на микро ниво. И тук възниква идеята за малките наночастици, в които да се постави лекарството”, обясни Димитров. По думите му тези малки частици са модифицирани по един или друг начин, така че да бъдат по-селективни към специфичен вид клетки. Той дава пример с атакуването на туморните клетки. „За да се унищожи туморът, пациентът трябва да приеме вещество, което е вредно. То убива туморните клетки. Нашата задача е да насочим това вещество към целта, като го обвием в наночастица по такъв начин, че да убие само тумора, а не и здравите клетки”, поясни ученият.
 „Химиотерапията има своите граници. Не можете да прилагате много големи дози фармацевтични продукти, защото това би убило пациента. Но ако фармацевтичните продукти са „опаковани” по подходящ начин и са правилно насочени, пациентът може да прилага голяма доза, която убива само тумора, без да уврежда здравите тъкани. Това е една от целите. Другата цел са подобни системи, които носят генетичен материал, като олигонуклеотиди, целящи да повлияят в голяма степен, подобно на генетичната ножица CRISPR. За да постигнем това, се нуждаем от синтетична полимерна химия, за да можем да осъществим химическите реакции”, посочи химикът. 
Това, което правя, е синтез на макромолекули, обясни Ерик Димитров. „Макромолекулата е гигантска молекула, съставена от множество свързани помежду си малки молекули (мономери). ​​В зависимост от състава и свойствата си те могат да образуват частици, които да капсулират веществото. 
Моята работа е да разработвам стратегии, които могат да произведат тези макромолекули, използвани за получаване на наночастици за биологично активни вещества“, каза Димитров.
Той обясни, че в лабораторията с колегите си работят с мицели, ниозоми, липозоми, а в момента разработват унимолекулни мицели. На въпрос на БТА за практическото приложение на научните разработки на специалистите от Института за полимери, той даде пример за сътрудничество с биолози и фармацевти, които тестват макромолекулите върху различни клетки. „Една от ваксините срещу COVID-19 беше базирана на липозоми. Така че тази технология е реална”, каза той и добави, че е автор на няколко публикации за доставяне на биологично активни вещества с липозоми. Димитров има научни публикации в специализирани международни издания като Biomacromolecules, Pharmaceutics,  Nanoscale Advances и Nanomatetrials.
Ерик Димитров е лауреат на множество награди. Той бе сред 17-те млади учени, отличени с наградите за млади учени „Проф. Марин Дринов” и за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов” на Българската академия на науките. Призовете бяха връчени от председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева на тържественото събрание по случай 24 май, което се проведе в БАН на 23 май тази година. Димитров получи награда „Иван Евстратиев Гешов” в направление „Нанонауки, нови материали и технологии”.
През юни 2024 г. бе отличен с наградата „Изявен млад учен в областта на органичната химия“, учредена от акад. Иван Юхновски, както и наградата „Проф. Иван Шопов“ за „Изявен млад учен в областта на полимерите“.
В периода 2020 – 2025 год. Ерик Димитров е взел участие в 16 национални и международни научни форума, където е представил устни и постерни доклади. Отличен е с първа и втора награда като научен ръководител на два проекта, разработени от ученици в Института по полимери – БАН в десетото издание на Научната конкурсна сесия организирана от Ученически институт на БАН. Бил е ментор на ученици от националния отбор по химия на България, като допринася за най-доброто представяне за страната ни в международните олимпиади по химия – два златни и два сребърни медала от 55-ата Международната олимпиада по химия в Цюрих, Швейцария, и четири сребърни медала от 57-ата Международна Менделеевска олимпиада в Казахстан.
За работата си с учениците от отборите по химия Димитров разказа пред БТА. „Аз и един бивш олимпиец работихме заедно, за да помогнем на най-добрите млади химици в България да постигнат по-добри резултати на Международните олимпиади по химия. Разбира се, станахме приятели с тези хора. 
Двама от тях са мои колеги и сега работим заедно в Института. Факт е, че през последните няколко години България има много добри постижения. Най-добрите постижения са на Международните олимпиади, а миналата година Виктор Лилов стана вторият най-добър млад химик в света”, каза Ерик Димитров. 
Общуването с най-изявените химици в света, отличени с Нобелова награда, и с изтъкнати млади изследователи е причина Димитров да кандидатства за участие в срещата в Линдау. Идеята ми е да почерпя опит от нобеловите лауреати, да получа съвети, а също и да се срещна с други млади учени в моята област, защото нещо подобно се случи с мен в 12-и клас, когато бях на Националната олимпиада по химия. Тогава срещнах много други млади хора, които много се интересуваха от химия, и все още сме приятели и колеги. Това е уникална възможност, защото има толкова много млади учени от други страни, за бъдещи сътрудничества. В момента съм докторант и след като завърша докторантурата си, вероятно ще имам постдокторантура, която ще бъде в чужда държава, и по този начин ще мога да се ориентирам къде да направя тази постдокторантура”, разказа Димитров. 
В момента младият изследовател работи върху нов проект, свързан с приложението на полимери с циклични вериги в наномедицината. „Идеята е, че това са полимери с по-специална архитектура, която не е толкова добре проучена, главно поради трудностите при синтеза. Но въпреки че са малко по-трудни за синтезиране, това, което очакваме, е значително да подобрят свойствата на частиците, които се образуват от тях. Искаме тези частици да имат по-добра стабилност във физиологични условия, да бъдат по-добре модулирани, по-добре фокусирани, с по-ниска токсичност”, обясни Димитров. Проектът е за три години и се изпълнява в сътрудничество с Института по молекулярна биология на БАН.