Астрономи наблюдаваха целия процес на гибелта на масивна звезда, 30 пъти по-голяма от Слънцето

Астрономи са се възползвали от рядката възможност да наблюдават „експлозивната гибел" на огромна звезда от началото до самия край, подобрявайки разбирането си за това как подобно бурно събитие може да протече по повече начини, отколкото беше известно досега, предаде Ройтерс.
Наблюденията са започнали през март, когато китайски космически телескоп - „Сондата Айнщайн" (Einstein Probe), е засякла кратковременен изблик на рентгенови лъчи, възникнал, след като мощна ударна вълна, породена от експлозията в колабиращото звездно ядро, е разкъсала повърхността на обречената звезда.
Това явление се нарича „пробив на ударната вълна" (shock breakout). Смята се, че то съпътства всяко избухване на свръхнова, но е изключително трудно да бъде засечено поради кратката си продължителност. Всъщност това е първият подобен случай, наблюдаван от 2008 г. насам.
„Нужна е доза късмет, за да го уловиш в реално време", казва астрономът Брандън О'Конър от университета „Карнеги Мелън" в Питсбърг, водещ автор на една от двете научни статии, описващи свръхновата в сп. „Астрофизикъл джърнъл летърс".
„Можете да си представите ударната вълна като радар - докато пробива външните слоеве на звездата и всяка материя наоколо, тя оставя отпечатък върху сигнала, който ние засичаме в рентгеновото лъчение. Можем да използваме това лъчение, за да получим безпрецедентен, близък поглед към звездата на прага на колапса", обяснява астрономката Джилиан Растинеджад, стипендиантка по програмата „Айнщайн" на НАСА в Университета на Мериленд и водещ автор на другото изследване.
Изследователите бързо са мобилизирали цял „батальон" от телескопи, включително орбиталната рентгенова обсерватория „Чандра" и множество наземни съоръжения, за да продължат наблюденията още почти три месеца.
Звездата се е намирала на около 500 милиона светлинни години от Земята в една относително близка галактика. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година или 9,5 трилиона километра.
Смята се, че преди да избухне в свръхнова, звездата е била около 30 пъти по-масивна от Слънцето.
„Тя трябва да е била една от най-масивните звезди, вероятно по-голяма от Бетелгейзе", казва Растинеджад, имайки предвид една от най-ярките звезди на нощното небе. Бетелгейзе е звезден гигант, за който се смята, че наближава гибелта си като свръхнова, и който се намира в Млечния път на разстояние от около 500 до 600 светлинни години от Земята.
Смята се, че експлозията е оставила след себе си черна дупка - изключително плътен обект с толкова силна гравитация, че дори светлината не може да се изплъзне от нея. Преди експлозията това е била звезда от типа „Волф-Райе" (звезда с много висока температура и светимост) - рядък и масивен вид, който е изхвърлил външните си слоеве от водород и хелий чрез мощни звездни ветрове.
Свръхновата проявява много характеристики на мощни звездни експлозии, често свързани с явление, наречено гама експлозия - интензивен светкавичен изблик на гама-лъчева радиация - най-високоенергийната форма на светлината. В този случай обаче липсват доказателства за такъв.
Това е първата свръхнова от този тип, наблюдавана без гама-лъчеви изблици и изхвърляне на струя от материя. „Откритието показва, че най-масивните звезди умират по повече начини, отколкото астрономите са смятали досега", казва Джилиан Растинеджад.
„Тези екстремни свръхнови са лаборатории за астрофизиците, в които те могат да изучават как се проявяват законите на физиката в екстремни условия като висока плътност и температури, и материя, чиято маса е няколко пъти по-голяма от тази на Слънцето, каквито не можем да възпроизведем тук, на Земята. Чрез изследването им ние научаваме повече за законите на нашата Вселена", допълва астрономката.