Астрономи разгадаха тайната на климата на Плутон

Астрономи от Франция и САЩ са открили с помощта на космическия телескоп "Джеймс Уеб", че мъглата във високите слоеве на атмосферата на Плутон е основен фактор за климата на планетата джудже, пише "Лайв сайънс".
Откритието може да даде насоки за древния климат на Земята.
Благодарение на мощния телескоп "Джеймс Уеб" астрономите вече могат да погледнат с нови очи към далечните краища на Слънчева система и да открият, че Плутон отново опровергава очакванията.
Когато прелетя покрай планетата джудже през 2015 г., космическият апарат "Нови хоризонти" на НАСА разби представата, че Плутон е безжизнена ледена топка. 
Една от най-големите изненади беше, че над Плутон е надвиснала многослойна мъгла, простираща се на повече от 300 километра над повърхността и много по-сложна, отколкото учените бяха прогнозирали.
Сега, почти десетилетие по-късно, нови данни от телескопа "Джеймс Уеб" потвърждават, че мъглата на Плутон не е само визуална странност, а контролира и климата на Плутон.
"Това е уникално в Слънчевата система. Можем да кажем, че това е нов вид климат", посочва Танги Бертран, астроном от Парижката обсерватория във Франция, който ръководи анализа.
Резултатите, описани в изследване в сп. "Нейчър астронъми", предполагат, че подобна динамика може да действа и на други обвити в мъгла светове в Слънчевата система, и дори дават улики за ранния климат на нашата планета.
Мъглата на Плутон е съставена от сложни органични молекули, образувани в резултат на реакции на метан и азот под въздействието на слънчевата светлина. Идеята, че тя може да контролира климата на Плутон, е предложена за първи път през 2017 г.
Компютърни модели са показали, че тези частици абсорбират слънчева светлина през деня и я излъчват обратно в космоса като инфрачервена енергия през нощта, охлаждайки атмосферата много по-ефективно, отколкото само газовете. Това може да обясни и защо в горните си слоеве атмосферата на Плутон е с температура около минус 203 градуса по Целзий или с 30 градуса по-студена от очакваното.
В продължение на години тестването на тази теория се оказва трудно. Едно от основните предизвикателства е голямата луна на Плутон, Харон, която орбитира толкова близо до студената планета джудже, че термичните им сигнали често се припокриват в данните от телескопа. 
Авторите на изследването от 2017 г. прогнозират, че мъглата на Плутон ще направи този свят необичайно ярък в средните инфрачервени дължини на вълните - предсказание, което може бъде тествано само с бъдещи инструменти. 
Тази възможност се появява през 2022 г., когато мощните инфрачервени инструменти на "Джеймс Уеб" най-накрая успяват да разделят сигналите на двата свята и да потвърдят предишната прогноза.
"В планетарната наука е необичайно хипотеза да бъде потвърдена толкова бързо, само за няколко години. Чувстваме се големи късметлии", казва Си Чжан от Калифорнийския университет в Санта Крус, който ръководи екипа през 2017 г. 
Тези открития разкриват възможността за съществуването на подобни климатични условия на други обвити в мъгла светове като луната на Нептун Тритон или луната на Сатурн Титан, казва Бертран.
Според изследователите дори далечното минало на Земята може да е било белязано от подобни характеристики. Преди кислородът да промени небето на нашата планета, е възможно тя да е била покрита с мъгла от органични частици -  покривало, което може да е спомогнало за стабилизиране на температурите и за развитието на ранния живот.
"Чрез изучаването на мъглата и химията на Плутон можем да придобием нови познания за условията, които са направили ранната Земя обитаема", казва Чжан.