Австралийски изследователи картографираха най-силното океанско течение в света

Изследователи на борда на австралийски кораб в Антарктическия океан картографираха най-силното течение в света, за да разберат как то допринася за топенето на ледовете в Антарктида, съобщава Синхуа.
След пет седмици работа на борда на изследователския кораб „Инвестигейтър“ екипът, под егидата на Австралийската организация за научни и промишлени изследвания CSIRO, обяви във вторник, че успешно е картографирал горещ пробив в Антарктическото циркумполярно течение (АЦТ).
Течащо по посока на часовниковата стрелка около Антарктида от запад на изток в Антарктическия океан, AЦТ е най-силното течение в света.
В миналото то е играело роля в предотвратяването на достигането на топла вода до Антарктида. Беноа Льогрези, научен ръководител на експедицията на CSIRO, обясни, че картографирането с кораб и сателит е било необходимо, за да се разбере как топлината, която вече преодолява бариерата на течението, допринася за топенето на ледените шелфове и за повишаване на морското равнище.
„Работихме в пробив като фуния в течението, през който топлината се насочва към Антарктида, допринасяйки за топенето на ледовете и повишаването на морското равнище. Трябва да разберем как работи тази фуния, колко топлина преминава през нея и как това може да се промени в бъдеще“, каза той в съобщение за медиите.
Към изследователите на CSIRO се присъединиха колеги от Австралийската антарктическа програма. Те използваха системата на кораба „Инвестигейтър“ и данните от спътника Surface Water and Ocean Topography (SWOT), който беше изстрелян от НАСА в сътрудничество с френския Национален център за пространствени изследвания през декември 2022 г., за да картографират с висока разделителна способност площ на морското дъно от 20 000 квадратни километра.
Крис Юл, геофизик от CSIRO, поясни, че в допълнение към картографирането на океанските течения екипът е открил и подводна редица от спящи вулкани.
„За наша радост открихме впечатляваща верига от древни подводни планини, включваща осем отдавна спящи вулкана с върхове, високи до 1500 метра, и един с двоен кратер“, каза Юл.
Сега екипът ще интегрира всички данни, събрани от кораба и спътника, за да помогне за натрупването на знания за океанската циркулация, които да послужат за изготвянето на политика за климата.