Събирайте си богатство, което крадците не крадат, а богатейте в Бога, каза архимандрит Максим в Пловдив

Събирайте си богатство, което крадците не крадат, а богатейте в Бога. А какво означава това богатство в Бога? Това е богатството на християнските добродетели — богатство, което украсява душата чрез извършваните добри дела, чрез любовта и милосърдието. Само това богатство ни обезпечава за Царството Небесно. То показва правилната житейска насоченост. Това каза архимандрит Максим след неделната света литургия в митрополитския храм „Света Марина“ в Пловдив.
„Когато човек полага живота си под Божията десница, когато вижда в Бога център на своето битие и се стреми да живее в съответствие с Божията правда и с Божия закон, тогава материалните блага не само подобряват условията на живот, но и могат да съдействат за съзиждане на духовни ценности“, посочи свещеникът.
По време на днешната Божествена света литургия той разказа евангелската притча за безумния богаташ. Тя разказва за човек, който бил богат. Една година реколтата му била изключително добра, богатството му се увеличило многократно, и той казал: „Ще разруша моите житници и ще построя нови, ще стана още по-богат, още по-влиятелен, и душата ми ще може да се радва, да се весели, да получи удоволствие от живота. За нищо повече няма да се безпокоя.“ Господ го предупредил: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?“ Притчата завършва със следните думи: „Тъй бива стогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога“.
Според архимандрит Максим, ако днешната притча се преведе на съвременен език, можем да си представим човек, който е успял и вече е натрупал пари. Той инвестирал в акции и получил голяма печалба. След това започнал да мисли как да увеличи още своето богатство, планирайки нови начинания и обезпечавайки бъдещето на себе си и семейството си. Възможно било той да се радва на живота, без да полага особени усилия.
„Може да изглежда, братя и сестри, че тази притча се отнася само за богатите, но богатството само по себе си не е причина човек да погуби душата си. От друга страна, бедността не е залог, че човек е праведник и ще наследи живот вечен“, каза архимандрит Максим.
Той добави, че притчата говори за смисъла на човешкия живот — защо живеем на земята. „Човек може да притежава голямо богатство и да бъде роб на него. Но също така може да притежава съвсем незначителна вещ и да бъде роб на нея. Много често хора, живеещи скромно, цял живот мечтаят да забогатеят. Притчата ни учи да осмисляме живота си, да се питаме към какво се стремим и какви цели си поставяме. Целият ни живот е в Божиите ръце. Не можем да строим дългосрочни планове, защото не знаем часа на нашата кончина.“
Архимандритът цитира свещеното писание: „Животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. Кой от вас със своята грижа може да предаде на ръста си един лакът? Какво можеш да направиш извън волята Божия, определена за тебе, за да удължиш макар за един ден своя живот? Нищо не можеш. Това е нереално.“
„Затова да се надяваме на Бога, да се уповаваме на Него и в Него да виждаме източника на живота си. Никога да не твърдим самонадеяно, че можем да направим всичко сами, винаги с уговорката: ако сме живи, ако Бог позволи. Бог е абсолютният стопанин на нашия земен живот. Евангелието ни предупреждава, че носим отговорност да не преживяваме дните си напразно, отлагайки спасението за по-късно“, каза той, допълвайки: „Един съвременен богат човек казва, че ако разпределим богатството на целия свят равномерно, утре това равноправие ще изчезне, защото всеки се отнася към богатството различно — някой е алчен, друг пестелив, единият харчи за глупости, друг купува само необходимото. Затова трябва да ценим с благодарност божествените дарове, които Бог ни е дал.“
Архимандрит Максим подчерта, че хората трябва постоянно да благодарят на Бога и да наблюдават тежките кръстове на другите. „Да не живеем в разпътство, да не живеем само за днешния ден, да не взимаме със сила от живота всичко за удоволствие, а всичко, което ни дава Бог, да обръщаме в добро. Та ежедневните ни човешки трудове да придобият вечно значение и да ни приближат към Божието царство“, заключи той.
За неделната света литургия митрополитската църква „Света Марина“ в Пловдив бе изпълнена с вярващи и много семейства с малки деца.