Австралийски изследователи откриха нова технология за проследяване на потреблението на вода в горите

Изследователи от австралийския университет „Флиндърс“ са открили нов начин за проследяване как горите използват водата в условията на наводнения и суша, предаде Синхуа.
Новият метод разкрива как сушите, наводненията и теренът оформят водните нужди на храстите, тревите и по-малките растения, които растат под короните на дърветата и са често пренебрегвани, но са жизненоважна част от горските екосистеми, допълниха учени от Университета на Аделаида.
Местните гори на Австралия, както и земеделските земи, са все по-застрашени от екстремни метеорологични условия, защото както сушата, така и наводненията оказват натиск върху крехките екосистеми.
Проучването, ръководено от университета „Флиндърс“ и включващо изследователи от Австралия, Китай и Съединените щати, тества нов подход за измерване на евапотранспирацията (ET) - процесът, чрез който водата се изпарява от почвата и растенията и попада в атмосферата.
Използвайки метода, комбиниращ въздушни термични изображения с техника на компютърно моделиране, изследователите картографираха ET в две контрастиращи области в Южна Австралия - наводнявана низина и хълмист водосборен басейн.
ET в подпочвените води може да допринесе до 50 процента от общото потребление на вода в екосистемата по време на горещо време, но е трудно да се измери с конвенционални методи, каза проф. Гуан Хуадъ от Националния център за изследване и обучение на подпочвените води към университета „Флиндърс“.
Проучването публикувано в Journal of Hydrology установи, че наводненията и топографията играят основна роля във формирането на моделите на ET. След наводненията през 2022-2023 г., ET в подпочвените води намаля поради увеличеното поглъщане на вода от дърветата. В хълмистите райони, склоновете със северно изложение показаха по-висок ET в подпочвените води по време на влажни зими, което доведе до по-бързо изпарение на влагата от почвата през сухо лято.
Резултатите от проучването гласят, че Южна Австралия е изправена пред прогнозиран спад от 15-30 процента на валежите до 2050 г. и намален приток към ключови водоизточници като резервоари, реки и подпочвени води, но подобреният мониторинг е от съществено значение за дългосрочното управление на екосистемите и водните ресурси.