Изследването предлага нов поглед върху това как ранните форми на живот са процъфтявали в екстремна околна среда и може да послужи за бъдещи стратегии за улавяне на водород за борба с промените на климата, се посочва в изявление на университета в австралийския град Монаш в сътрудничество с Мелбърнския университет и Лондонския университетски колеж.
Според проучването микробиалитите, които са сред най-ранните форми на живот на Земята, са можели да живеят без слънчева светлина, като са използвали енергия от химични елементи като водород, желязо, амоняк и сяра, което им позволявало да оцеляват в пълен мрак, отбелязва Синхуа.
„Мислим, че тези екосистеми са били места, където микробите са изобретили нови начини да оцеляват и да произвеждат енергия, което е помогнало да се оформи животът на Земята“, каза Франческо Ричи, водещ автор на проучването, постдокторант в лабораторията за екология на Института за биомедицински проучвания към университета в Монаш.
Ричи отбеляза, че някои микроби в микробиалитите ефективно поглъщат парникови газове като метан и въглероден диоксид, което предполага, че те имат потенциал за иновативно улавяне на въглерод, което да помогне за смекчаване на изменението на климата.