Аз съм много благодарна на театъра, че ме направи по-свободен човек, казва днешният рожденик Ана Вълчанова

Аз съм много благодарна на театъра, че ме направи по-свободен човек. Думите са на днешния рожденик Ана Вълчанова. Всъщност бях много срамежлива, дойдох в театъра, за да се освободя и от комплексите си, разказва актрисата, която днес навършва 60 години.
Тя е родена на 2 март 1966 г. в София, в семейство на творци. Баща ѝ е режисьорът Рангел Вълчанов, а майка ѝ Яна Пипкова е музикален редактор.
„Какво дете бях? Ми, различно… Какво аз си спомням и какво другите ми разказват, са различни неща. Мисля, че бях много чувствително дете. И общително“, разказва актрисата. Като дете учи пиано в Националното музикално училище в София, което е кръстено на дядо ѝ – композитора Любомир Пипков.
През 1990 г. завършва специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – НАТФИЗ) в класа на проф. Николай Люцканов, с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков. В периода 1990-2006 г. играе в театър „София“, а от 1 септември 2006 г. е в трупата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.
РОЛИТЕ
Ана Вълчанова изиграва множество театрални роли, сред които Лин във „Велики Буда, помогни“ от Александър Казанцев, Тя в „Асансьорът“ от Георги Марков, Доведеницата във „Вятър в клоните на лавровото дърво“ от Рене дьо Обалдия, Принцесата в „Шест лица търсят своя автор“ от Луиджи Пирандело, Мария в „Процесът срещу богомилите“ от Стефан Цанев, Коломба във „Волпоне“ от Бен Джонсън, Кристин във „Вечеря за тъпаци“ от Франсис Вебер и Жената в „Прелестите на изневярата“ от Валентин Красногоров.
Участва в редица филмови продукции, сред които „Убийства“ (1987), „Тишина“ (1991), „Нещо във въздуха“ (1993), „Хубава си, мила моя“ (2004), „А днес накъде?“ (2007), „Аварийно кацане“ (2007), Samburu (2011), „Кантора Митрани“ (2012), „Буферна зона“ (2014), както и в сериала „Пътят на честта“ (2021), където влиза в ролята на Руска.
ПРИЗНАНИЕ
Има редица отличия и номинации за актьорската си работа. На 27 март 2015 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за водеща женска роля – за превъплъщението си в майката на Беатрис в спектакъла „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“. През 2017 г. е номинирана за наградата „Икар“ в категория "Поддържаща женска роля". През 2024 г. отново получава номинация за същата категория – за изпълнението си на сестра Урсури Сорионе в „Светици и перверзници“.
През 2025 г. прави своя режисьорски дебют на сцената на Сатирата – с „Брадатата графиня“, вдъхновена от руската класика и пиесата „Добрият доктор“ на Нийл Саймън.
„Стремя се да спазвам много стара християнска максима: „Не прави на другите това, което не би искала да ти направят на теб!“ Разбира се, и в това отношение имам пропуски, но се старая да ги превъзмогвам“, казва Ана Вълчанова.
/ДД
/РШ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Кой кой е в България, с. 130; в. „Българска армия“, 20.12.1996 г.; в. „Пари“, 10.02.1996 г.; в. „Дневник“, 14.04.2001 г.; https://artsofia.bg/bg/events/2017/03/16/sofijski-teatralen-salon-i-nagradi-ikar-2017; https://satirata.bg/news/sezon-2023-24; https://eportal.bg/артисти/ана-вълчанова; https://www.bta.bg/bg/news/lik/964301-sedem-premieri-shte-ima-v-satirata-prez-oktomvri-i-noemvri-vrashtat-spektaklite;