Екипът на „Ах, тези привидения“ в Сатирата: Това е трагикомедия за самозаблудата, за нашите страхове и надежди

Доколко можем да си позволим да заравяме главата си пред проблемите и дали неизбежният момент да я извадим няма да ни доведе до обезглавяване. Това според драматурга на Сатиричния театър – Богдана Костуркова, е основен въпрос в премиерния спектакъл „Ах, тези привидения“ от Едуардо де Филипо.
Историята отвежда в огромен, пуст неаполитански дворец, за който се носи мълвата, че е обитаван от духове. Паскуале е човек с благородно сърце, преследван от безпаричие. Нанася се под наем с надеждата да създаде пансион. Когато започват да се случват необясними неща и да се появяват „дарове“ от отвъдното, той избира да вярва в чудеса, вместо в горчивата истина... 
Персонажите избират да вярват в илюзията и точно това е трагедията и комедията, казва пред БТА режисьорът Любомир Колаксъзов. Според него, през самозаблудата в едно семейство може да се прочете ситуацията в обществото като цяло, което се изразява и в политиката, и в културата. „Във всяка добра комедия има пропукване – можеш да пророниш сълза, докато се смееш“, допълва Богдана Костуркова.
КОМЕДИЯ ИЛИ ПИЕСА ЗА САМОЗАБЛУДАТА
„Това е комедия, която Едуардо де Филипо много добре използва, за да покаже трагичността на персонажите в едни ситуации. Но тя засяга и темата за самозаблудата, за нашите страхове и надежди“, казва режисьорът Любомир Колаксъзов.
По думите му социалното и екзистенциалното вървят ръка за ръка: „Авторът много добре свързва точно това средство – театър в театъра, и благодарение на него, нещата може да се отнесат както към реалистичното, така и към фантастичното. Затова в нашето представление сме заложили на много по-театралното, с допускане към реализма и реалистичността“.
Абсолютно всички герои съвсем съзнателно решават да вярват в илюзията, което е трагедията и комедията, смята режисьорът: „Всички знаят, че това е заблуда, че тези привидения не са истински, но така се самосъхраняват и оцеляват в кризисни ситуации“.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПРИВИДЕНИЯТА ДНЕС?
Бедност, страх, компромис, удобна лъжа – всичко това са привиденията днес, казва режисьорът: „Заблудата, надеждите, страхът ни, търсенето на някакъв по-голям смисъл, бягството от горчивата истина, от реалността – това има нещо общо и с нас като артисти и хора, които се занимаваме с театър. Нашите зрители идват и в Сатиричния театър, и ходят на театър, малко или много, за да се откъснат от ежедневните неща, които ни затрупват и сякаш работят, за да ни изтрият човечността. И някак си театърът става като лек цитат към Георги Господинов – времеубежище за човечност“. 
Всичко в представлението се развива в една сграда, в рамките на едно семейство и околните, които живеят в тази сграда. „Реално, в това можем да прочетем както кризата и крайната самозаблуда, до които достигат хората в това семейството, така и същите явления в нашето общество като цяло“, смята Колаксъзов. По думите му това се изразява и в политиката, и в културата: „Виждаме го непрекъснато. Ситуацията в българския театър не е хубава и розова, но ние се заблуждаваме, че може и да стане“.
КЛАСИКА ИЛИ ЖИВ МАТЕРИАЛ
„Предложението да се постави тази пиеса дойде от Любомир Колаксъзов. И на мен, и на екипа в Сатиричния театър ни се стори безкрайно любопитно как един млад човек поглежда към текст, който има вече над 70 години история в българския театър. Неговият поглед беше наистина като на човек от 21. век“, разказва Богдана Костуркова.
„Той избра екип от сравнително млади хора, които участват в постановката. Некоректна е всяка аналогия с първата постановка на сцената на Сатиричния театър, режисирана от доайена Боян Дановски през 1957 година, защото това е един поглед към текста днес, тук и сега – от едни хора, които изпитват уважение към драматурга Едуардо Де Филипо и го превеждат на днешния театрален език“, допълва драматургът.
КОМЕДИЯТА СЕ ПРОПУКВА И СТАВА ТРАГЕДИЯ
„Във всяка добра комедия има пропукване. Можеш да пророниш сълза, докато се смееш“, казва Богдана Костуркова. 
Според нея основният въпрос е доколко можем да си позволим да си заравяме главата пред проблемите и дали неизбежният момент да я извадим няма да ни доведе до обезглавяване – като кокошката, която шества по сцената в спектакъла.
„Неизбежно трябва да се съчувства на героите и въпросът, който трябва да остане, е защо са такива“, смята Костуркова. По думите ѝ почти цялата пиеса е пълна с реплики, които звучат актуално и днес.
Както писа БТА, в „Ах, тези привидения“ преводът е на Драгомир Петров, сценография – Мария Колева, музика – Христо Намлиев, текст на песен – Елена Дечева, кукли – Ели Цонкова. Ролите се изпълняват от Александър Григоров, Лана Гекова, Михаил Сървански, Николай Върбанов, Ива Вълкова, Станислав Кондов. Драматург на постановката е Богдана Костуркова, помощник-режисьори – Емилия Крайчева и Живка Бадева.