Бъдещето е на биоресурсите

Бъдещето е на биоресурсите, каза пред БТА проф. Владислав Попов от Аграрния университет в Пловдив. Той участва в дискусия в българския павилион на КОП28 в Дубай.
Климатичните промени засягат хранителните системи пряко и косвено, отбеляза той, обръщайки внимание на рисковете, свързани с употребата на пестициди и хербициди, както и с въглеродния отпечатък на производството им.
Сериозно работим с младите по изследвания в климатичните промени, каза проф. Попов в интервю за БТА след дискусията. Той е представител на България в Постоянната комисия по селскостопански изследвания на Европейската комисия (ЕК), която съветва ЕК какви са темите и предизвикателствата в сектора, които да бъдат изследвани. „От 2017 г. има една тема, която премиерът акад. Николай Денков прие на последната ни среща през октомври при откриването на Регионалните иновационни долини за агрохранителни системи и биоикономика,. Той възприе да направим под негова егида междуведомствена комисия за биоикономика – агросектор, хранителен сектор, здравеопазване, всичко това е свързано с биоресурси, бъдещето е на биоресурсите”, каза проф. Попов. 
Той отбеляза, че някои хора са колебливи по отношение на биоикономиката. Но ЕК си е поставила за цел да преминем към биоикономика след 2030 г. и това ще се случи, убеден е той. Проф. Попов се занимава с темата още от началото на 90-те години, това е била темата на магистратурата му в Нидерландия. Когато се върнал, често чумал упреци, че говори за биоземеделие, когато в България цялото земеделие е екологично. Сега се вижда същата тенденция, но за мен надеждата е в младите хора, каза проф. Попов.
„Младите хора са по-открити и по-отворени. Моето поколение сме по-академични, някак повече се колебаем в тази отворена комуникации. Младите нямат задръжки, боравят с много информация, комуникират много“, смята проф. Попов. С него в дискусията за иновативните решения срещу климатичните промени участваха няколко млади изследователи и предприемачи, които в изказванията си се обръщаха към проф. Попов и цитираха негови тези. На въпрос на БТА дали това е знак, че младите предприемачи имат нужда да стъпят на академично познание, той каза, че по-старото поколение преподаватели би следвало да се научи да общува по-добре с младите.
„Недостатъкът на по-старото поколение е, че трудно приема мнението на младите, техните идеи, мислене, работа, отношение към живота и науката. Младите са по-активни и искат всичко да направят за по-кратко време. По-старото поколение преподаватели трябва да се научи как да комуникира с младото поколение, как да приема идеите им и тогава нещата ще се случат“. Според преподавателя в Аграрния университет в Пловдив ключът е в приемането и приемствеността. „Животът е много динамичен. Поколенията вече не са през двадесет години, смяната на поколенията е през десет години и те мислят коренно различно. Ние, преподавателите с повече опит, трябва да сме проактивни и да ги насочваме да вземат това, което ние сме направили. Винаги казвам на моите студенти да слушат какво им казвам и да вземат това, което им е нужно, да си го откраднат, ако трябва. Творчеството, духът на креативност, го няма у старото поколение“, каза проф. Попов.
Той каза, че е бил възхитен от представените разработки от български млади предприемачи в областта на изкуствения интелект и космическите технологии, представени в българския павилион на КОП28 в Дубай. И изненадан, защото малцина знаят, че в България са създадени такива технологии.
Той цитира акад. Денков, който при разговор с представители на Европейската комисия е отбелязал, че „научните екипи у нас са много фрагментирани, в различни части на страната, работят по малки теми, но не работят заедно“. Проф. Попов, който е съм координатор на две национални научни програми - „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“, завършила през лятото, и „Интелигентно растениевъдство“, допълни, че в тях се включили „чудесни български технологии“. „Има например блокчейн технология, която може да маркира плодовете и зеленчуците с QR код, чрез който потребителят в магазина може да научи къде са произведени, какви пестициди съдържат, нитрати“, посочи като пример той.
Проф. Попов каза още, че като координатор на програмите през последните години опитва да свърже Министерство на земеделието с всички тези нови технологии. „Направихме един каталог на сортовете със Селскостопанска академия, защото министерството не знаеше какви сортове произвеждаме у нас, включително и устойчиви сортове, разработени от Селскостопанска академия“, добави той.
Научната общност трябва да е водеща, но на практика не е така, каза в заключение проф. Попов.