Бъдещето е в лиофилизираната храна, каза гл. ас. д-р Николай Солаков, който изнесе презентация за космическата храна. Пред БТА той и Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ посочиха, че лиофилизирането отнема около 30 часа и в зависимост от продукта и машината се определя количеството. Срокът на годност обичайно е пет години, но те пробвали кюфтета по чирпански, лиофилизирани през 1978 година и нямало промяна във вкуса и качеството на храната. Д-р Солаков пояснява, че това се дължи на липсата на вода в продуктите. Многослойните опаковки също гарантират запазването на качеството им.
„Георги Иванов дойде да дегустира нашата космическа храна и беше супер впечатлен и каза, че е много по-вкусна от тази, която е ял. Технологиите на готвене са много по-щадящи сега и храната е много по-щадяща“, каза Симеонова.
В етнографията има едно съвременно течение, което се казва сензорна етнология или етнография, която разчита на сетивата. Ако традиционната етнография е свързана с писмената и визуалната култура, сензорната етнография е свързана с усещането чрез сетива, чрез вкусове, чрез мирис. Именно затова аз благодаря на колегите в Националния етнографски музей, защото заложиха на този подход да представят не само културното ни наследство, което се съхранява в нашите богати фондове, но и да усетите вкуса на храната такава, каквато са усещали космонавтите“, каза директорът на ИЕФЕМ-БАН доц. д-р Мила Маева.
В презентацията си д-р Солаков отбеляза, че продуктите стават с до десет пъти по-леки след лиофилизацията, а в тях остава само около 2% вода. Той уточни, че в Космоса вкусовите рецептори са притъпени, затова храната е с по-силни вкус и аромат. Има обаче храни, които не може да се лиофилизират - такива, които са богати на мазнини (като мас и масло), както и богатите на захари продукти - например мед, отбеляза той.
След презентацията и дегустацията посетителите имаха възможност да разгледат и изложбата „Звездното небе – митология и наука“.