„На границата между съвременното изкуство и антропологията проектът изследва темата за хранителните разстройства в контекста на японското общество. Храненето никога не е просто механична дейност. То може да бъде източник на удоволствие или инструмент за контрол над телата ни, начин за свързване с другите, източник на утеха или на тревога“, казват от екипа.
Те разказват, че като дете Катрин Лонгли страда от наднормено тегло. Балансирайки на ръба между контрола и удоволствието, връзката ѝ с храната остава белязана от призраците на тези детски спомени, дълбоко оформили начина, по който човек възприема себе си. В проекта „Честно казано, искам да се храня само с мъгла като отшелник" авторката изследва тези проблеми отвъд личния си опит — в контекста на японското общество, където натискът върху тялото изглежда по-силен от всякъде другаде, обясняват още организаторите на изложбата в България.
Те посочват, че по време на няколко артистични резиденции в Япония Катрин Лонгли провежда интервюта с хора на различна възраст, някои от които страдат от хранителни разстройства, за тяхното отношение към храната и тялото. Така научаваме как Юки постепенно потъва в анорексията, докато стига дотам, че може да преглъща само течности; как Рен намира защита от външния свят благодарение на „бенто“ кутиите, грижливо приготвяни от майка ѝ; как Кеничи реагира, след като общинските власти го категоризират като „метабо“, след измерване на обиколката на талията му; как Мина успява да възстанови връзката с липсващата ѝ майка, докато готви заедно с братята си; или как Рика успява да пази в тайна булимията си в продължение на повече от двадесет години.
„Катрин Лонгли не само записва историите на тези хора, но и ги кани да онагледят връзката си с храната с помощта на фотоапарат за еднократна употреба. Този подход е избран умишлено, тъй като не позволява никакъв контрол върху заснетите фотографии, което контрастира с привидното съвършенство на изображенията, споделяни в социалните мрежи. Резултатът е истински автентична и „свежа“ фотография, а изображенията поразяват със своята искреност. В крайна сметка в проекта „Честно казано, искам да се храня само с мъгла като отшелник“ културната специфика на Япония отстъпва място на универсалните, дълбоко лични истории — истории, които ни приканват да потърсим корените на собствената си връзка с храната“, казват от екипа.
Те посочват, че едноименната фотокнига, чието първо издание авторката публикува в лимитиран тираж през 2018 г., бързо се изчерпва и получава широко признание, както и номинации за няколко награди, сред които Luma Rencontres Dummy Book Award и Kassel Dummy Award. Новото издание на книгата, публикувано наскоро от японското издателство Three Books, ще може да бъде закупено по време на изложбата.
Съпътстващата програма на изложбата включва прожекция на шведския игрален филм „Моята слаба сестра”, премиера на книгата „Образ и патологии днес“ на Ванина Микели-Рехтман, издадена от Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ и лекция на доц. Диана Циркова, психоаналитик и преподавател по клинична психология. Програмата включва и няколко срещи с Катрин Лонгли. Тя лично ще открие изложбата на 15 май, а на следващия ден ще представи свои фотокниги. По време на Нощта на музеите на 17 май авторката ще направи тур в изложбата, а на 24 юли ще се върне отново в София, за да приготви японска мисо супа за публиката.
Катрин Лонгли е визуална артистка и фотографка. Тя e родена в Белгия през 1980 г., живее и работи в Брюксел. Завършва фотография, комуникационни изследвания и антропология. Артистичният ѝ подход е едновременно документален и наративен. Нейни проекти са показвани в множество международни изложби и фестивали, авторка е на три фотокниги.
В проектите си Катрин Лонгли изследва съвременния свят и поставя под въпрос неговите социални и културни репрезентации. Сътрудничеството с основните участници в нейните проекти и активното им включване в творческия процес заемат централно място в работата ѝ. Изграждането на дългосрочни отношения с тях придава допълнителна чувствителност и емоционална дълбочина на артистичната ѝ практика. Лонгли оформя наративите си като своеобразен колекционер — снима, събира архиви и документи, които впоследствие организира в многопластово разказани истории.
Това е третото гостуване на Катрин Лонгли в България. През 2013 г. нейни фотографски експерименти са представени в изложбата „Пластове“, част от Месеца на фотографията в галериите на „Червената къща – център за култура и дебат“. През следващата година проектът ѝ „2 PM“ е включен от кураторката Надежда Павлова в изложбата „Селфика“, показана в пространството на Експо Баня София като част от програмата на Месеца на фотографията 2014.
/ВСР