Биографични бележки, стихотворения, статии на Сирак Скитник съхранява във фонда си Държавен архив - Сливен


Документите във фонда на Сирак Скитник възлизат на 16 архивни единици и обхващат периода 1905-1994 г. Това съобщи за БТА Ваня Койчева, началник Отдел "Държавен архив" - Сливен. Сред тях са биографични бележки, стихотворения, статии, критични анализи и рецензии от Сирак Скитник, както и оценки и отзиви от известни личности (Гео Милев, Георги Арнаудов, Константин Константинов и др.) за творчеството му, афиш от юбилейно честване 100 години от рождението му и др.
От архива предоставиха на БТА биография, съставена на базата на информацията в съхраняваните архивни единици.
Сирак Скитник (Панайот Тодоров Христов) е роден на 22 октомври 1883 г. в Сливен в семейството на Радка и Тодор Христови. Бащата е работник от кв. "Комлука" в Сливен. Майка му Радка Панайотова е дъщеря в семейство Гюлмезови, сестра на Георги Гюлмезов. Тя почива рано и по тази причина вуйчото на сирака Панайот - Георги Гюлмезов, се завръща през 1894 г. от София в Сливен, за да работи като учител и да помага в грижата към децата на починалата си сестра. Под влиянието на вуйчото Георги Гюлмезов – запален природолюбител и писател -  вероятно се е появила и развила през годините поетично-художествената нагласа на Панайот. От тогава се появява прякорът на Панайот – Сирака, а продължението Скитник се е добавило по-късно, когато тръгва сам да търси прехрана.   
Завършва Художествена семинария през 1903 г. Учителства 1905-1906 г. в Сливен преди Балканската война и в Асеновград след нея. 
В периода 1908-1912 г. Сирак Скитник заминава за Петербург (Петроград), за да изучава театрална и декоративна живопис при Лев Бакст. Там попада под влиянието на стила на Врубел, Билибин, Николай Рьорих, Малявин, Кустодиев, Петров-Водкин и дружество „Мир искуства”. В списание „Аполон” се печатат негови поеми. Сирак Скитник е един от първите, видели оригинали на Сезан, Ван Гог, Гоген, Моне, Реноар, Матис, Пикасо, донесени от руски колекционери в Русия.
Първите стихотворения на Панайот Тодоров са отпечатани в сп. „Бисери”  и в сп. „Художник” с псевдонима Сирак Скитник.  Критиците Иван Радославов и Владимир Василев посрещат появата им с любопитство, но не и с одобрение. През 1910 г. е появата на стихосбирката „Изповеди”, печатана в Сливен, а поднесените творби се осъждат иронично и подигравателно. 
Обявената Балканска война през 1912 г. прекъсва престоя му в Русия и го връща в България, обогатен със знания и ясни позиции. През Първата световна война отново е на фронта, където е тежко ранен и куршумът остава в тялото му. Изпратен е за лечение в Германия. Награден с орден „Златен кръст за храброст” и е мобилизиран да работи към в. „Военни известия”. Сирак Скитник се установява в София и става член на южно-българските художници. Започва трудният живот на художник и поет. Живописта, която създава, го отличава от клопката на временните увлечения, а стилът му е определен като импресионистичен. Обстоятелствата и липсата на средства го карат да търси и други източници на доходи. Илюстрира книги със стихове, разкази, участва в редактирането на вестници и списания. Развива дейност като художествен и театрален критик, борейки се и с перо да се отдели шаблонното от даровитото в изкуството. Негова е заслугата за утвърждаването на много наши творци и артисти - Иван Милев, Пенчо Георгиев, Дечко Узунов, Кирил Цонев, Иван Ненов, Илия Бежков, Бенчо Обрешков, Ненко Балкански, Панчо Владигеров, Мария Димова и др. Уважението към него расте. Подкрепа има и от съпругата си Олга Симеонова, журналистка. 
През 1933 г. в галерия „Тръпков” в Белград се представят новите картини на Сирак Скитник „Фабрика”, „Планински пейзаж” и „ Цветя на прозореца”, които получават висока оценка и го утвърждават като носител на новото.  
Сирак Скитник успява в страната между двете световни войни, с дейността си като отзивчив, вещ художествен  и театрален критик  и публицист да възпита естетическия вкус на широката публика и да  остави своя диря във фонда на българското изкуство, от когото могат да се учат младите творци.
От 1935 г. до края на живота си през 1943 г. е ръководител на Радио - София, работейки в екип с поета Йордан Стубел, литератора Есто Везенков, музиколога Коста Тодоров и др. Като директор на Радио – София, Сирак Скитник не само разширява неговите възможности по отношение на предаванията, а възражда любовта и интереса към оригиналното народно творчество чрез подходящи програми и откриването на талантливи изпълнители. 
В столичния „Журналистически квартал” Сирак Скитник получава безплатно място за дом, наред с актьора Кръстю Сарафов, писателя Елин Пелин и др. Там, на ул. „Борова гора” 28, е построена къщата на Сирак Скитник от арх. Г. Овчаров, която става културно средище на софийските театрали и изкуствоведи. 
Внезапно на 5 март 1943 г.  куршумът, останал в тялото на Сирак Скитник, отнема живота му завинаги.  Неговата кончина е шок за столичната културната общественост и необратима национална загуба. 
Поради обстоятелството, че вдовицата Олга след смъртта на Сирак Скитник, се омъжва за Георги Белев, довежда до появата на неочаквани наследници. Наследството на Сирак Скитник е разпиляно и разпродадено.
На 22 октомври в Пресклуба на БТА в Сливен ще бъде представен новият брой на списание "ЛИК", посветен на 140-годишнината от рождението на Сирак Скитник.

Токио

Япония подготвя мисия до луните на Марс в опит да помогне за разкриване на произхода на Слънчевата система

Японски инженери подготвят мисия до луните на Марс, като целта е да се съберат проби, които биха могли да разкрият...

Ню Йорк

Учени установиха, че свързан със стреса хормон помага на мозъка да се възстанови след увреждане

Учени откриха необичайна функция на свързан със стреса хормон – той участва във възстановяването на мозъка след претърпяно увреждане, съобщава...

Вашингтон

Фосил на 236 милиона години променя представите за еволюцията на бозайниците, показва изследване

Учени от Аржентина са открили доказателства, че предците на бозайниците са преминали към живо раждане с между 90 и 95...

Лос Анджелис

Едрите саблезъби котки са изчезнали преди около 12 хил. години заради тежки болести и малформации, сочат нови изследвания

Едрите саблезъби котки (Smilodon fatalis), наричани още Смилодони, са изчезнали преди около 12 хил. години заради тежки болести и малформации...

Плевен

Деца от плевенска арт школа са носители на отличия от международен фестивал в Израел

Деца от плевенската арт школа „Колорит“ са носители на отличия от Международния фестивал „Българска душа на Святата земя“ – 2026...

село Арчар

Не сме призвани към суетното и преходното, а към вечното Божие царство, каза Видинският митрополит Пахомий

Не към суетното и преходното, а към вечното Божие царство сме призвани, каза Видинският митрополит Пахомий след неделната света литургия...