В днешният неделен ден епископ Исаак припомни Eвангелието, според апостол и евангелист Лука, разказващо за срещата на Господ Иисус Христос, на път към Йерусалим, с десет прокажени. Проказата била нелечима, силно заразна болест, а месата на човека се разпадали от болестта. За да не бъдат заразени здравите, прокажените били гонени извън населените места и живеели около гробища. Връзвали на болните хора камбанки, за да не се приближават здравите до тях, припомни епископът.
„Съдбата на тези хора била много тежка – не само физически нездрави, но нямало кой да им подаде ръка и да се погрижи за тях. Срещу тях хората викали че са нечестиви и прокажени. Когато Господ Иисус Христос минал покрай тях между Самария и Галилея, те се помолили за милост и помощ. Иисус Христос се смилил над тях и ги изцерил, като ги пратил да се покажат на свещениците. Когато имало признаци за тази болест, свещениците давали своето становище за отлъчването на болните от града“, разказа епископът.
Когато било установено, че болните са се изцерили, един от тях се върнал при Спасителя, за да му благодари, но другите девет пропуснали. Когато благодарният човек отишъл при Спасителя, му благодарил, а Иисус Христос му казал: Иди си, твоята вяра те спаси.
„И тук чуваме за вярата в Спасителя, вярата, която лекува и душевните и телесните недъзи, която спасява, но и която ни дава възможност да живеем тук на земята, здрави, читави и с благодарни сърца. Този, който се е върнал, бил самарянин, друговерец, отритнат от всички, но човек, обичан от Христа. Знаем, че Христос дойде за всички човеци, да подири погиналите, да изцери болните, да освободите затворените в тъмница, да спаси нашите души. Знаем, че този човек, върнал се при Христа, ценеше онова, което Бог е проявил към него и затова искаше да благодари, защото благодарността е признак на обич към Бога и с това ни показа на всички нас, че когато получаваме от Бога, ние трябва да благодарим за Неговите благодеяние“, каза в проповедта си епископът.
„Нека в днешният ден, както църквата ни насочва отново вниманието към спасителната вяра, към любовта към Бога, към благодарността ви към Бога, и ние, вслушвайки се в светото евангелие, и размишлявайки върху този евангелски разказ за изцелението на десетте прокажени, да благодарим на Бога за Неговите благодеяния. Нека в мислите и сърцата си, и делата си, да знаем, че без Бога ние не можем, да знаем, че дори и сами да останем, отритнати от нашите ближни – семейство и приятели, хората в нашия град, то Бог никога никой не отритва, винаги ни чака, за да ни помогне, благослови и изцери, да ни помогне в нашите нужди, каквито и да са те. Нека му се доверяваме и да бъдем с Него, ходейки в Неговия мир и благодат“, каза още Велбъждския епископ.