Със спомени за Пейо Яворов възпитаници на Девето основно училище в Благоевград, чийто патрон е поетът и революционер, отбелязаха 146 години от рождението на Пейо Яворов. Пред паметника на Яворов в града се събраха представители на различни институции, а децата посочиха редица причини, поради които чувстват гордост от това, че училището им има за патрон този велик българин.
Второкласникът Атанас Стоянов рецитира „Две хубави очи“, а деца и възрастни положиха цветя пред бюст-паметника на Пейо Яворов в града.
Пейо Яворов, освен велик български поет, е и безспорен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), който много пряко е свързал живота си с усилията на македонските българи, каза историкът и уредник в Регионалния исторически музей в Благоевград д-р Елена Чалгънова. Тя отбеляза, че Яворов е и първият биограф на апостола на националното освободително движение на българите в Македония – Гоце Делчев.
Благоевградчани почетоха и паметта на Мара Бунева във връзка с 96 години от нейната смърт. Историята на Мара Бунева, която рано жертва живота си в името на своята кауза, разказа пред събралите се жители на града, представители на институциите и ученици д-р Чалгънова. Тя посочи, че Мара Бунева е родена в Тетово, в добро българско семейство с патриархални традиции, което е свързано с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Нейният баща Никола е бил деец на ВМОРО и околийски ръководител, впоследствие нейният брат Борис също става член, логично и Мара Бунева влиза в структурите на организацията, разказа д-р Елена Чалгънова.
„Като един представител на тази организация тя започва по-обстойно да следи процесите, които се случват на територията на географската област Македония и независимо че сключва брак с един български офицер и се задомява, което предполага, че трябва да води малко по-спокоен живот, раждат ѝ се деца, положението в родна Македония е отчайващо, новините за жестокостите, които достигат до България, са изключително обезпокоителни и Мара Бунева решава, че ще изпълни своя дълг“, разказа д-р Чалгънова.
Мара Бунева взема решението да отстрани сръбския юрист и прокурор Велимир Прелич, който по това време пребивава в Скопие. Настроението срещу него се засилва особено във връзка с така наречената „студентска афера“ в Скопие. „Прелич ръководи процеса срещу 18 студенти, които са обвинени в различни дейности в ущърб на сръбската пропаганда. Разбира се, основната причина, за да бъде започнат процес срещу тях, е това, че са българи, те нищо друго не са направили, просто затова, че са българи и са искали правото да могат да членуват в легални организации, което по това време във Вардарска Македония е немислимо“, посочи д-р Чалгънова.
Процесът срещу тези македонски българи се отличава с жестокостите, извършвани спрямо тях, допълни историкът.
Атентатът Мара Бунева извършва на 13 януари 1929 г. На каменния мост на река Вардар тя прострелва с три куршума Велимир Прелич, след което насочва пистолета към себе си. Мара Бунева не умира веднага и прави опит да скочи във водите на река Вардар, но е спряна. Умира на следващия ден, а Велимир Прелич – на 16 януари.
Прави се опит да се заличи спомена на Мара Бунева, тя не е опята, погребана е в незнаен гроб, но не остава в неизвестност, посочи д-р Чалгънова. „Всички българи, не само във Вардарска Македония, но в Царство България, в емиграция, това е българската емиграция в Канада и в САЩ, която е групирана в патриотичната организация НПО, веднага откликват. По страниците на вестник „Македонска Трибуна“ излиза съобщение, отслужват се панихиди в различни градове на Вардарска Македония, на Царство България, както и в средите на българската емиграция в САЩ и Канада.
Паметта на Мара Бунева бе почетена и днес пред нейния бюст-паметник в градската градина на Благоевград.