Станимиров уточни, че, за съжаление, страната ни е извадена от европейския проект за дълбокотехнологични иновационни долини. Проектът бе сред трите най-добри, одобрени от ЕК, който предвиждаше долината във Варна да се сближи с тези в Мюнхен, Клуж Напока, Саламанка, Тузла, припомни ректорът. По думите му идеята е намирала сериозна подкрепа в лицето на Министерството на иновациите и растежа, но в последния момент - заради бюджетни ограничения, то се е оттеглило и така страната ни е отпаднала от европейската иновационна карта.
Всичко случващо се в момента в бизнеса и администрацията ясно показва, че трябва да има взаимодействие, университетите трябва да спрат да се възприемат като институции, в които е генерирано цялото знание, а бизнесът – да излезе от ролята на клиент и ползвател на продукт, а да стане активен участник в създаването и развитието му, допълни Станимиров. Той подчерта, че съвременните младежи разчитат твърде много на технологиите, което им създава нереалистични очаквания, включително за високи стартови възнаграждения.
През последните 35 години държавата мислеше, че й трябват кадри, подготвени по чужд език, и системата на образование стана експортно ориентирана, коментира още Станимиров. Неговата оценка бе, че по този начин сериозно са били подценени математиката и природни науки. Той акцентира и върху „залитането“ в производството на програмисти, които днес обаче успешно са замествани от изкуствения интелект. „Бъдещето ще покаже дали и в какво сме сгрешили, но е ясно, че крайностите не са най-добрите решения“, посочи Станимиров. Той изнесе и данни на Европейския център за развитие на професионалното обучение от миналата година, които показват, че предстои почти половината от всички работни места в развитите икономики да бъдат автоматизирани. На фона на това у нас само 31 на сто от възрастните притежават основни дигитални умения, докато средно в ЕС този процент е 54, посочи ректорът. Той подчерта още, че в нашата страна по-малко от 10 на сто от хората между 24 и 64 години учат през целия си живот, докато средно в ЕС цифрата е около 40 на сто.
Поради всички тези фактори стратегията на университета е насочена в няколко основни направления - изграждане на предприемаческо мислене у младите хора, прагматичното обучение, интернационализация и дигитализация, каза още Станимиров и подчерта, че ненапразно висшето училище е определено за хъб и обучителен център към Европейския институт за иновации и технологии.
Бизнесът казва, че голяма част от младежите не са подготвени за пазара на труда, допълни ректорът и изрази увереност, че този проблем може да бъде преодолян чрез комплекс от мерки. Той се спря на въвеждането на процедура за прекласиране в края на всяка година на всички студенти и тези с ниски резултати да минават в платен прием, а тези с високи - да заемат техните места, държавна поръчка. Станимиров посочи още нуждата от въвеждане на 3-годишен курс на обучение за определени професионални направления, включително икономика, администрация, управление, туризъм. Неговият аргумент бе, че това ще осигури по-бърз достъп на младите хора до пазара на труда и ще насърчи мобилности в чужбина. Според ректора е задължително обучението в тези специалности да е обвързано с практически стажове след всеки курс, а не чак след трети. Стамиров допълни, че напълно подкрепя идеята за въвеждане на дуалното обучение и в университетите. По думите му е нужно да се промени законодателството и да се въведат единни минимални изисквания към преподавателите, както и кредитна система на обучение с гъвкава образователна програма.
На икономическите висши училища още от тази година ще се наложи да преработят правилата за прием на студенти, каза още Станимиров. По думите му това е валидно за специалностите в сферата на икономика, администрация и управление, където 15 на сто от приема ще е с математика. От следващата година поне 50 на сто от приема в тези висши училища ще става чрез матурите по математика, каза ректорът. И уточни, че вече е направил предложение да бъде въведен единен приемен изпит в тези университети, който да се провежда в един и същи ден, а екипите им да разработват заедно изпитните задачи, като резултатите да бъдат равностойни на матурата по математика.