Учени разкриха как "живите фосили" - наутилусите, се приспособяват към бедните на ресурси океански дълбини

Учени от САЩ са разкрили как наутилусите - едни от най-древните морски животни, се приспособяват към живота в бедните на ресурси дълбоки зони на океана, пише Физ.орг.
Главоногите от рода Nautilus и Allonautilus, както и техните изчезнали предци, се носят в мезофотичната зона на океана повече от 500 милиона години. Това е междинната зона в океаните, която се намира под зоната на силна светлина и над тази на пълна тъмнина.
През последните 40 години изследователите се опитват да разберат как тези загадъчни "живи фосили" оцеляват в райони с ограничени хранителни вещества.
В изследване, публикувана в сп. Scientific Reports, авторите му от Вашингтонския  университет са документирали нови навици и местообитания на съвременните видове Nautilus и Allonautilus. 
Оказва се, че тези същества обитават по-дълбоки води, отколкото изчезналите им предци, а по-младите екземпляри живеят на двойно по-голяма дълбочина в сравнение с възрастните индивиди. 
Видовете Nautilus и Allonautilus освен това  никога не спират да се движат. Те не ловуват активно, а се хранят с мърша, събирайки органични остатъци на дъното.
Изследователите са установили още, че докато няколко вида мигрират на стотици метри дълбочина призори и след това се връщат на повърхността при залез слънце всеки ден, повечето видове не са толкова "безстрашни". 
Учените описват и нова популация от Allonautilus във водите край остров Нова Британия (Папуа-Нова Гвинея). Това е една от няколкото популации, които процъфтяват благодарение на ограниченията за улов, вдъхновени отчасти от изследователските усилия на този екип.
Авторите на изследването отбелязват, че изучаването на наутилусите е важно не само за разбирането на еволюцията на морските организми, но и за разработването на стратегии за тяхното опазване. Причината е, че тези древни главоноги остават уязвими заради бавното си размножаване и интереса от страна на колекционерите.