България разполага с девет Арго сонди, които следят състоянието на Черно море

Арго сонди, подводен дрон и друга техника за наблюдение, изследване и оценка на състоянието на Черно море представиха днес учените от Института по океанология към БАН във Варна по време на събитие, посветено на Световния ден на водата – 22 март.
За БТА проф. Атанас Палазов от института посочи, че България разполага с девет Арго буя. По думите му това са своеобразни роботи, които се спускат на различна дълбочина, на определен период от време се показват на повърхността, подават събраната чрез сензори информация към сателит и отново се потапят. Арго сондите се оперират от Института по океанология. По думите на Палазов те събират различна информация – температура, соленост, разтворен кислород. Два буя набират и био-гео-химични данни, включително наличие на нитрати и нитрити.
България е член на научната инфраструктура ЕвроАРГО, допълни Палазов. Според него това дава възможност на учените ни да участват във всички проекти на консорциума. В световния океан има близо 4 хиляди автономни сонди, в нашето море са 11, от които 9 български, каза още Палазов.
Тайните на медузите, изучавани с подводен и въздушен дрон, представи Траяна Калудова, докторант в института. За БТА тя коментира, че като цяло видовете в Черно море са безобидни, има парливи, но отровни няма. Изследваме ги, защото условията в нашето море са по-различни и медузите не са достатъчно изучени, обясни Калудова.
Учените следят основно два вида – безобидната аурелия, или ушата медуза, и парливата резистома, която достига до 60 сантиметра. Освен това обаче наблюдават и ктенофорите (гребенистите) Beroe ovata и Mnemiopsis leidyi. Следим и за струпване на медузи, допълни още Калудова. По думите й най-голямото е засечено в румънски води.
Макар и недолюбвани от мнозина, медузите са удивителни създания, ненапразно съществуват от около 700 милиона години, каза още ученият. По думите й някои от тях могат да бъдат окачествени като безсмъртни. Има видове, които могат не просто да се регенерират, а да връщат процеса на развитието си наобратно, поясни Калудова и уточни, че полипът става зряла медуза, но ако условията не са добри, си „връща“ младостта и отново става полип в очакване на по-добри времена. Как се завръщат към детството си и пак съзряват не е съвсем ясно, но причината може би е, че са много просто устроени, с усмивка допълни Калудова.
В рамките на събитието днес всяко дете получи екземпляр от новия комикс „Пътешествие с наблюдателите на Океана“. Книжката е преведена от нас и адаптирана, за да бъде разбираема и за най-малките, посочи Палазов. По думите му отпечатването й е реализирано със съдействието на OMV Petrom. Предстои институтът да издаде още един комикс за деца, който ще представя подробности за живота в океана.