Тази юлска неделя плажът в югоизточна Франция е претъпкан. Млади и стари правят слънчеви бани, плуват, гмуркат се, гребат…Изведнъж едно дете си подава главата от морето и извиква: „Има музика във водата! Невероятно е!“
Отвън се чуват предимно басите. Но ако допрете ухо до водата, звуците са впечатляващо чисти и колкото повече плувецът се доближава до високоговорителите, толкова повече звукът го завладява.
Чува се електронна музика, звуци на китове, записани в Таити, делфини и други морски бозайници, гласът на Мишел Редолфи, който говори за тези обитатели, а на моменти и Жан-Марк Бар, който извън водата чете текстове на Ери де Лука или Жак Кокто.
От 80-те години на миналия век Мишел Редолфи създава звукова среда на обществени пространства като трамваи (в Ница или Брест), фондацията „Карминяк“ в Поркерол или музея на Жак Кокто в Ментон.
„Идеята е да потопим хората в звука, независимо дали са в музей, в морето или в трамвай, и да го направим по най-нежния начин“, обяснява Редолфи.