България успя да си изгради име в световната астрономия, каза Никола Петров, директор на обсерватория „Рожен“, която днес навършва 44 години

Важното е, че сме успели да запазим капацитета от хора и учени, които могат и продължават да работят в сферата на астрономията, каза в интервю за БТА директорът на Националната астрономическа обсерватория (НАО) „Рожен“ доц. д-р Никола Петров. С него разговаряме в деня, когато обсерваторията навършва 44 години.
За годините на съществуване, най-ценното, което е постигнато, е че България успя да изгради колектив, специалисти в областта на астрономията. Да изгради своето име, наравно с колегите си по света и най-вече - успяхме да се съхраним. Даваме шанс на ново поколение хора, които също са отворени към света и имат един добър старт, да могат да направят новите си научни достижения и да бъдат също имена в света, допълни Петров.
НАО „Рожен“ е изградена на връх "Свети Дух" над Роженските поляни. Официалното й откриване е през 1981 г. До момента обсерваторията е най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа и е на световно ниво. Още с откриването астрономите, които започват работа в новата, модерна обсерватория, инициират създаването на първата световна мрежа за наблюдение на астероиди и комети и тяхната регистрация в света. Включват се в група от четири обсерватории, като в момента тази мрежа продължава да съществува и вече са над 28 обсерваториите в света, които всяка година извършват така наречените "пилотни" наблюдения за търсене на нови астероиди, комети с идеята да се разбере повече доколко е заплашена Земята от удар на случайно движещи се небесни тела. Никола Петров допълни, че развитието, свързано с тази идея, е как може да се предпазим от тях или как може да въздействаме на космически тела, заплашващи ни със сблъсък. Може би в следващите 10-15 години вече ще може да се предпазваме от подобни обекти, уверн е директорът на "Рожен".
Едни от първите успешни научни наблюдения на Халеевата комета са извършени между 1981-1983 година в НАО "Рожен", които са част от изучаването на кометите, съществуването им и еволюцията в Слънчевата система, припомни още директорът на обсерваторията. Направени са теоретични модели на базата на наблюдения от нашата и други обсерватории на разпределението на звезди и тяхното собствено движение в сферични звездни купове. Подобни теоретични модели, свързани с основен принос на нашите астрономи, е нещо много сериозно като научно достижение в световен аспект. Определяне на гравитационни нееднородности в близки за нас галактики, каквато е Андромеда, също има основно участие на български учени. Сериозен принос на астрономи от НАО „Рожен“ има при изследване на слънчевата корона и слънчевата активност по време на пълни слънчеви затъмнения или при наблюдения от спътникови апарати. Това е само една част от примерите за това, че има с какво да се похвалим по отношение на изследванията в астрономията, каза Петров.
През 1981 г. в НАО „Рожен“ има три телескопа за нощно наблюдение, като най-големият е с диаметър на огледалото 2 метра. От 2023 г. обсерваторията разполага с телескоп с диаметър 1,50 м., а от миналата година има нов телескоп за слънчеви наблюдения - пълен диск на Слънцето. Това е свързано с определяне на изменението на бързи или по-бавни във времето на слънчеви активност, които са пряко свързани с т.нар. космическо време и влияние локално върху климатични изменения на Земята, т.е. слънчевоземните взаимодействия са доста актуален въпрос през последните години и ние вече можем да участваме наравно с колегите по света, коментира Никола Петров. Той добави, че се очаква до края на тази година или следващата да бъде доставен нов телескоп - 80 см., за нощно наблюдение. В обсерваторията се изгражда и нов радиотелескоп, който е първи по рода си в страната и ще даде не само по-големи и по-добри възможности за нови съвместни международни проекти.
Трудностите също не са били малко през тези 44 години, особено през последните десетина години, когато обсерваторията беше на прага на затваряне и тотален крах на изоставане във всяко едно отношение, сподели директорът. Той допълни, че се е надявал, че нещата ще тръгнат в правилна посока, но през последните три-четири години има тотално неразбиране за бъдещето на обсерваторията.
Доц. д-р Никола Петров работи от 28 години в НАО „Рожен“, където е преминал целият му съзнателен живот. Дойдох, имаше хубави моменти, но всичко това беше добра инерция от миналото, вървяхме стремглаво само надолу. Обсерваторията беше наистина пред затваряне, саморазрушаване, преборихме се някакси с помощта на много хора, сподели той.
Въпреки трудностите НАО „Рожен“ е притегателно място за хиляди туристи, като средногодишно 15 000 души посещават обсерваторията, най-вече през лятото, защото през зимата има затруднения с достъпа до комплекса. „Донякъде е нормално да има сняг и затруднения през зимата, не е нормално това, че понякога се случва така, дори за почистването на пътя се грижим самите ние и все по-трудно става да получаваме помощ“, каза още астрономът.
Днес, на рождения ден на обсерваторията, Никола Петров си пожела разумът да надделява, най-вече в хората, от които зависят работещите на НАО „Рожен“. Понякога е добре да има повече разбиране, комуникация и, ако е възможно - елементи на смирение. Пожелавам си още хубави, чисти нощи и успешни наблюдения, допълни Петров.