Българистиката трябва отново да върне подобаващото ѝ място в световната наука, каза вицепрезидентът Илияна Йотова

Приемам, че мисията ми е да върна подобаващото място на българистиката в световната наука, каза днес вицепрезидентът Илияна Йотова в обръщението си към участниците в научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата, която се провежда в Шуменския университет. Тя благодари на своите съмишленици в тази мисия – президентът Румен Радев, Светия Синод, Министерството на образованието и науката, Българската академия науките, българските университети. 
През 865 година, по време на богомъдрия Борис Михаил, е прието християнството – държавен акт, равен по значимост на създаването на държавата, посочи Йотова. По думите й така нашата страна има възможността да се намеси значимо в геополитическите отношения на стария континент. Кръщението е полет на духа към ново за времето си познание и е предопределило съдбата на всички нас, посочи вицепрезидентът.
Тя припомни, че историческата обстановка в онези време отдавна е проучена – борби и битки за надмощие. Като мъдър държавник, Борис си е давал ясна сметка какво означава мощният обединителен заряд на новата религия, подчерта Йотова. Тя допълни, че освен това владетелят е знаел и какви подводни камъни се крият по този път. Княз Борис успява да запази етническата идентичност на народа и внимателно е премислял всеки свой ход, посочи още вицепрезидентът. По думите й на неговите успехи биха могли само да завиждат мнозина съвременни дипломати и държавници. Ако не беше държавническият акт на Борис Михаил, не е ясно дали нашите племена нямаше да бъдат претопени, асимилирани и забравени, посочи още Йотова. Тя припомни, че промяната не е станала лесно, имало е вътрешни бунтове, за чието потушаване има и свидетелства. Истинското значение на покръстването обаче се разкрива не само в официалната книжнина, а и в апокрифни текстове, и в народната памет, посочи вицепрезидентът.
Тя допълни, че покръстването е причината да бъдат приети Кирил и Методий, да бъде създадена писмеността, която окончателно обединява народа ни в едно цяло и става преграда пред всякакви асимилаторски искания. Старобългарският става третият език на богослужение, припомни Йотова и подчерта, че това е втората мащабна и успешна мисия на Борис Михаил, продължена успешно от сина му цар Симеон.
Покръстването не може да бъде отделено от историята на нашата писменост, каза Йотова и допълни, че християнството се утвърждава благодарение на новите букви. Така Борис Михаил прибавя към вярата и езика в неделима сила, а с днешна дата – това е вяра, дълг на владетел, на християнин и на българин, посочи вицепрезидентът. На основата на глаголицата се създава кирилицата, нашата азбука – емблема на славянството, допълни още Йотова. И припомни, че буквите са доказали своята огромна роля и сила, а езикът и писмото са били оръжие, надежда, защита и в крайна сметка спасение на един цял народ.
Първата българска държава се превръща в епицентър на източнославянската общност, а българският език за славянството е онова, което е латинският за Западна Европа, посочи Йотова. По думите й ръкописите с нашите букви тръгват на Изток и на Запад и днес служат на над 250 милиона души по целия свят. Благодарение на това България остава в паметта на Европа, дори когато я няма на картата, подчерта Йотова. 
В заключение тя припомни, че точно край Шумен - в Плиска и във Велики Преслав, е поставено началото на един народ и на държава, която с право се определя като духовната империя на Европа.
Сред гостите на откриването на пленарната научна сесия на Шуменския университет днес бяха Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на ШУ проф. Наталия Витанова, владици от Светия Синод, кметът на Шумен Христо Христов, учени, общественици.
Илияна Йотова откри по-рано днес с кмета на Шумен проф. Христо Христов и директора на  Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ Росица Добрева в Шумен изложбата „Азбука и история“.
Патриарх Даниил отслужи молебен в храма „Св. Три Светители“ в Шумен. Честванията по случай 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука започнаха на 1 май във Варна и продължиха вчера в Плиска.