Българите пеят с такава сила и яснота, че се чуват като камбанен звън, каза проф. Дона Бюканън

Българските  вокалисти пеят с такава сила и яснота, с такава дълбока вибрация и резонанс в цялата сила на гласа, че пеенето им не само звучи като камбана – то се чува като камбанен звън, каза проф. Дона Бюканън, американски етномузиколог от Университета на Илинойс.
Лекцията ѝ, озаглавена „Звънтящ глас: музикалните светове на българското минало“, се състоя в Клуба на пътешественика и беше част от 17-ия международен фестивал „Столица/Литература“. В нея проф. Бюканън анализира културния и духовен смисъл на идеята „глас-камбана“ – специфичен вокален идеал в народното пеене, свързан с женската роля в традицията, природата и ритуала.
„Звукът, който излиза от гърлото на изпълнителя, е треперещ, ярък, но също и вибриращ. Жените вярват, че трябва да пеят по този начин, за да бъдат чути от една планина до друга. Това е техника на проникване – гласът трябва да пробие околностите“, каза тя.
По думите ѝ този звънтящ глас е не просто акустично явление, а социален и духовен символ.
„Камбаните – както хората и инструментите, говорят и пеят. Камбаната е единственият инструмент, позволен в православната църква, освен човешкия глас. Тя е сравнена с Божието слово“, каза проф. Бюканън.
Проф. Бюканън използва като пример идиома „гласче като звънче“, за да илюстрира значението на гласа в българската култура. В една песен за Лазаровден гласовете на младите момичета се оприличават на звука от църковни камбани, което не е случайно, тъй като камбаната има свещено значение, подобно на гласа на певицата.
След лекцията проф. Дона Бюканън отговаря на въпроси на публиката.