„Българите по света в медиите“ бе тема на първата дискусия от 19-ата Световна среща на българските медии

„Българите по света в медиите“ бе тема на първата дискусия в рамките на 19-ата Световна среща на българските медии, открита по-рано днес в Националния пресклуб на БТА в Одеса, Украйна.
Според мен думите общност, подкрепа, род и език са ключови не само в този панел, но и в цялата среща на българските медии, каза модераторът на панела Живка Милова - главен редактор на електронното издание „БГ Фактор“ (Кипър). Тя обясни, че под „общност“ няма предвид само българската общност в Украйна, а българска общност изобщо. „Подкрепа, разбира се – защото хората, които живеят в Украйна в момента, са подложени на най-страшното нещо, което може да се случи на някого. Войната няма положителна страна“, каза Милова. Допълни, че участва в световните срещи, организирани от БТА, от вече няколко години. „Но най-силната връзка с българския корен и с българщината съм усещала именно на тези места – тук, в Молдова и в Албания“, отбеляза тя.
Във време, в което балоните в социалните мрежи ни отдалечават едни от други и ни противопоставят, основна роля на журналистите е да съхранят възможността хората с непримирими дори различия да си говорят, каза председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Габриела Наплатанова. Тя разказа, че медийният регулатор следи как се отразява войната на Русия срещу Украйна още от първия ден, като до момента са осъществени 10 фокусирани наблюдения по темата. 
Главният редактор на вестник „България сега“ в САЩ Светлозар Момчилов се включи онлайн в първия панел на 19-ата Световна среща на българските медии. Той отбеляза, че от години той и екипът му събират информация за българите зад океана. Той разказа, че за 23 години има доста информация за много успели българи. Всичко, което ние знаем - това е върхът на айсберга, каза той.
Управителят на „Бглобал медиа“ Максим Майер, който също участва дистанционно в дискусията, отбеляза, че отразяването на живота и успехите на българите по света в медиите в страната е крайно недостатъчно. Според него присъствието на българите от чужбина в медиите в България може да се разшири следствие на настроения на част от аудиторията, която търси по-балансиран информационен поток с по-малко криминални, лоши, жълти новини. Максим Майер каза още, че според него би било полезно създаването на агрегатор на съдържание от българските медии по света.
Опитваме да даваме видимост на всичко българско, което се случва в района, каза в онлайн включване Иван Узунов, председател на „Български хъб Айндховен“ (Нидерландия). Той разказа, че от 2015 година българската диаспора е нараснала, като само в Айндховен има над 2000 българи, а по последни данни – общо над 53 000 в Нидерландия. В „Български хъб Айндховен“ работят само доброволци, каза Узунов. Не сме журналисти, учим се в движение, добави той. Узунов коментира още, че малко по малко се прави опит да се събудят балоните, в които живеят българите в Нидерландия.
Журналистката от Би Ти Ви Десислава Ризова обясни, че не е съгласна с това, че българите в чужбина не присъстват достатъчно в медиите. Тя даде пример с отвлечен моряк от бесарабските села при атака в Керченски проток. Ризова и оператор изминали три хиляди километра, за да отидат до мястото, да намерят неговото семейство и да разкажат неговата история, и неговото семейство да се свърже с руските власти или да се помоли за милост и по-добро отношение към този човек. „Когато има история и когато има истинска нужда, България обръща внимание“, каза журналистката. 
Българското национално радио (БНР) подкрепя Украйна от първата минута. В ранните часове на 24 февруари ние преминахме Дунава, за да бъдем заедно с хората и да разкажем, че става дума не за друго, а за война. Това каза Ася Пенчева, кореспондент на БНР в Русе. Българите в чужбина се завръщат в родината си чрез ефира ни, каза тя. Пенчева обясни, че БНР има няколко инициативи и поредици, които представят историите на българи по света. „Ще продължим да говорим с българите и за българите, а не на българите, защото радиото свързва, а не назидава“, каза тя.
„Необходимо е да се направи платформа или страница, където да се качват всички материали за българите по света в медиите чрез линкове. Когато изберем даден линк, да можем да видим какво е излязло в дадена медия или местност“, смята Аня Терзивец - шеф редактор на редакцията по въпросите за националните малцинства и водеща на предаването на български език „Гласът на българите‘‘ в Украйна. По думите ѝ е важно да има място, на което лесно да се открива информация за българите в чужбина, за техния живот, традиции и отбелязване на празници. „За мен като журналист е интересно да видя нагледно какво се случва и какви продукти създаваме ние, медиите, за нашите читатели‘‘, отбеляза тя. „Одеса е интересна не само със своята красота, архитектура, море, a тук живеят и много българи, които могат да бъдат разпитани, могат да се срещнат, може да се чуе този диалектен, но все пак български език, което е прекрасно“, коментира Терзивец.
Главният редактор на BulgariCA (Калифорния, САЩ) Евгени Веселинов посочи, че е важно всеки да изпълнява своите работни задължения, в случая – журналистите, във връзка с темата за необходимостта от по-пълно отразяване на живота на българите извън територията на България. „Търсим връзка между нас и медиите в България, но истината е, че те не ни търсят. По мои впечатления, медиите в САЩ, за последните 20 години, могат да бъдат разделени на два вида – едните правят бизнес, другите работят с някаква кауза. Аз лично считам, че моята медия все още е към вида с каузата – не правя пари от това нещо, успявам да го поддържам, успях да направя първата българска медия там, успях да направя първото българско училище и продължавам‘‘, допълни Веселинов.
Истината е, че българските медии по света намаляват, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Очевидно е, че тези 200 000 лева, които парламентът отпусна през миналата година и бяха разпределени през Министерство на външните работи, трябва да бъдат много по-сериозна сума и с постоянство, а не на проектен принцип. Защото, за да съществува дълго време една медия и да има приемственост, очевидно тя трябва да знае на какво финансиране разчита дългосрочно“, посочи Вълчев.
Генералният директор на БНР Милен Митев каза, че националното радио би могло да потърси по-тясно сътрудничество с общественото радио и телевизия на Украйна, което по думите му е особено активно и пример за много техни колеги от Европа. „Особено, от началото на войната, по отношение на начина си на работа и въобще в условията, в които колегите са принудени да работят“, каза Митев. 
Ще работим и по отношение на възможността да има излъчване на български медии, преди всичко българските обществени медии, на териториите населени с българи. „Надявам се да има чуваемост от страна на регулаторите, но ще бъде важна и реакцията на украинската страна“, каза генералният директор на БНР.
БТА организира Деветнадесетата световна среща на българските медии в Одеса, Болград и Измаил (Украйна) от 18 до 21 юни 2024 г. със съдействието на „Аурубис България“, А1, „Главболгарстрой Холдинг“ АД,  Евроинс Иншурънс Груп, Пощенска банка, СОФ Кънект - операторът на летище София, Национален дарителски фонд „13 века България“.
/ ГН